Когато единствената ти радост и утеха в живота е, че ЦСКА са в B група

Сутрин е… но това няма особено отношение към настоящия текст или поне не дотолкова, че да отразява неговите достойнства, ако се намират изобщо такива. Всъщност май не беше сутрин, ето, казах ти, че няма значение. Сетих се, някъде преди обяд беше, а аз се чувствах в творческа немощ.

Това беше времето между втората и третата ми книга, когато имаше дупка от три години, два брака, два развода и едно мирно споразумение за издръжката на сина.

Чувствах се като Веско Маринов с алергия към прахта и бактериите в Зала 1 на НДК.

Знаеш, че си велик, но мястото, където го показваш, те отхвърля по един категоричен начин. Казвах си, че не е хубаво да се самосъжалявам толкова, поне нямам обриви, нито кихам, то и Бербатов едно време изпускаше на празна врата, и аз ще се оправя някога.

Вярно е, не ми липсва самочувствие, проблемът може би е, че нямам талант, но и с това твърдение не съм напълно съгласен.

Нещо се обърквам така…

Обратно на земята, започнах да развивам въображаема алергия към вестникарските будки. Там имаше вестници и списания, пълни с текстове на хора, вярно не добри като мен… не им се удава особено, но хората поне пишеха нещо. Улавях се, че завиждам на съседското хлапе, което имаше шестица на съчинението си. Дори започнах да мисля за кариера в телевизията и следобедно токшоу за домашното насилие. Първи гост ще ми е г-н Набил Еженави, френски футболист от Монтана. Много тематичен ефир, с който ще се боря да спечеля зрителска аудитория, пък втория брой ще го мислим, може и да сменя концепцията на предаването, склонен съм на някои компромиси със себе си в името на това да има рейтинг. Все пак имам и издръжка да плащам.

Още не бях готов да стана пияница, не ме притесняваше ранният час, нито липсата на пиене. Пиене имаше, не е проблем да се намери, ракия и вино се изпращат от познати цяла зима, просто се притеснявах, че от алкохола мога да си докарам сериозна зависимост и пак да не си върна вдъхновението. Ако пък си върна и вдъхновението и се пропия, ще е малко „пирова победа“. „С такива победи се влиза в клиника!“ си казах аз и продължих да гледам в прясно надраскания си паркет.

Погледът ми беше празен като банковата сметка на ЦСКА, но като знаех, че са във В група, и ми олекваше малко. И не само погледът всъщност. Започнах да постя  не защото ме е грижа толкова за здравето ми, просто нямах пари.

Трудно заспивах вечер, затова почнах да ходя по заведения. Нямах средства за консумация, но там очичките ми шареха по различни дами. Карах го lowprofile, а в погледа им четях, че те знаят кой съм и че навремето започнах настоящата си импотентна кариерата като извисен и обещаващ автор в GoGuide. Сигурно са се смели на онзи лаф за Мая Бежанска или пък са харесали култовата ми статия за Аарън Рамзи.Да, сигурно, но едва ли.

Виждам обаче и няколко други лица от онова време, един от тях ме беше нарекъл малоумник, а другият ми каза да си се прибирам на село. Хората са си прави за себе си, но никога няма да се върна в Краводер!

Бързо се запознавам с едно момиче, китно като билки в ранно утро на Еньовден и с коси, огнени като изгрева на Джулая. Заговаряме се и след малко се целуваме, а тя ми прошепва, че през живота си не е изпитвала подобно нещо. Знам, че звучи невъзможно, но нали не очаквате, че абсолютно всичко в живота ми се е скапало, но и това тепърва предстоеше. На когото не му върви в писането, му върви в любовта, ако не там, то поне в секса. Казах й „и аз“, но едва ли говорехме за едно също. Чувствам се бездарен и възбуден, а тя е точно обратното, толкова е надарена, че чак се чудя, че не пее в Студентски в петък вечер.

Всичко приключва бързо и момичето ми казва да й пиша някой път. Е, по-голяма обида не бях чувал! Тя не знае ли, че това в момента ми е болна тема. Аз трудно измислих два лафа да й кажа, още по-трудно ми е два реда да измисля за сайта, тя иска от мен да пилея творческите си напъни по някакви есемеси с кифли, откъде накъде?

Нова сутрин дойде, а единственото, което съм написал в последните месеци, е на стена и представлява трибуквена вулгарна дума с умишлена правописна грешка на гласната в средата. Това се случи при един воаяж в чужбина. Подсказвам, не беше в Китай, иначе щях да се развихря повече като Питагор или някой друг от великите художници. Какво, този бил математик? Добре, тогава като Аристотел, абе все тая, разбра ме! Телефонът ми вибрира – уведомление от приложение „Любим отбор играе”.

Само това ми трябва на цялата сиромашия – да гледам поредната излагация. Нищо, поне не сме във В група…

ВИЖ ПОРТРЕТА НА РОДНИЯ ФУТБОЛЕР