Къде не трябва да оставяш чантата си в театъра. Ревю на Александра Александрова

Миналата година по това време, в един по-снежен и по-студен март, реших да гледам „Сънят на смешния човек“ в театър „Открита сцена“. За протокола това е авторски моноспектакъл на Мариус Куркински, но то е само за протокола. Представлението е вселена, толкова дълбока, колкото не можеш да си представиш, че може да бъде една постановка. Когато от душата на Мариус излизат думите и идеите на Достоевски, знаеш, че всичко е много по-възвишено, отколкото изглежда.

Със себе си взех близък приятел и пристъпихме към театъра с вълнение. Моноспектаклите, така де, вселените на Мариус, трябва да се гледат от първи ред. Така и направихме. До нас бяха седнали две дами на средна възраст, на които не обръщахме никакво внимание, докато едната не реши да сложи огромната си лачена червена чанта на сцената. Ей така… защото няма място в скута, може би подът под нея не съществува, а гардеробиерките са невидими. Аз и моят приятел я уцелихме с няколко стрели под формата на смутени и ядосани погледи, но нямаше ефект. Надявахме се, че временно ползва сцената за масичка, но Мариус се появи и чантата остана.

Тя крещеше по най-грозния начин. Слон да беше, нямаше да е толкова неприятно. Той е в ненатрапчив сив цвят, приятно закръглен е и не блещука лачено.

Тази чанта беше целият контраст, цялата метафора, към която се фокусира самото представление. Бях много ядосана, но с всяка следваща минута червеното нещо започна да губи цвят и форма.

Една сцена. Едно кресло и един Мариус. Достатъчно е. Когато всичко това е вдъхновено от перото на най-великия руски писател, няма как нещата да не се получат по най-смисления и красив начин. „Достоевски не може да се преразказва, той трябва да се тълкува“, каза веднъж Мариус в интервю.

Той не предава сюжет, не размахва пръст, крещейки клиширани послания.

Тихата и елегантна интерпретация на актьора отваря вратите на сърцето, за да извади от него най-дълбоките и съкровени послания.Представлението нахлува в тревожния свят на болките и щастията. Смешен ли си? Малък ли си? Какво си? „Смешният“ човек се разхожда по сцената и разглежда представите за Рая и за чистото човечество. Как би могла да изглежда нашата планета, а на какво прилича днес… Произведението създава една мечта за дни, в които царуват красотата, невинността и взаимното чисто влюбване вместо грехопадението, сладострастието и мръсните души.

Между първата и последната минута изпитах всичко. Смях, любопитство, спокойствие, неудобство, болка, тъга. Накрая спектакълът излиза от лиричните си настроения и с гръм и трясък вади на повърхността всичко грозно, всичко грешно, всичко мръсно, с което сме свикнали да живеем. И тогава… пак видях чантата. Беше все така червена, лачена и грозна. Кървеше като рана на сцената. Точно пред мен. Беше това, което не бива да е нашата Земя. Беше сбъркана реалност. Грозното й туловище лежеше върху сцената, това свещено пространство, и напомняше за всички неща, които са извън ред.

Ако искаш да се почувстваш прегърнат, гледай „Сънят на смешния човек“ на 28 март (понеделник) от 21:00 часа и не подминавай гардеробиерките. Не бъди ти метафората за красивото и грозното. Остави Достоевски и Мариус да говорят.

С настъпването на пролетта идват и няколко нови представления, които също си заслужава да посетиш. 

ПРЕМИЕРИ

„Тотална щета“ (с участието на Леонид Йовчев, Галя Костадинова), ДНК, 16 и 17 март от 19:30 часа.

„Госпожица Юлия“ (с участието на Йоана Буковска-Давидова, Калин Врачански и Мира Добрева) в Театър „199“. Датите са 11 и 16 март от 19:30 часа.

„Азарян и електрическата крушка“ също обещава да бъде интимно и въздействащо представление (с участието на Камен Донев, Мариус Куркински, Стефка Янорова, Койна Русева, Яна Титова и др.). Мястото е Театър „Азарян“ на 14 март от 19:30 часа.

ОЩЕ МНОГО ТЕАТЪР ТУК