Нарцис не случайно е паднал в езерото

Прекомерната вяра в собствените преимущества и привлекателност може да доведе до отблъскващи последици. Зашеметяващото привличане към визията на един човек е вероятно главоломно да приключи в момента, когато той отвори уста. Това се случва, когато от там се леят само разкази за близките му роднински връзки с неговия „брат“ Нарцисизма и неговата „сестра“ Суетата. Те като роднини са разраснали до неузнаваемост дребните пороци на гордостта до буквално смъртен грях.

Признавам, че има нещо симпатично в нарцистичните хора. Суетните моменти на мен самата не са ми чужди. Има дни, когато толкова харесвам съчетанията между облекло, грим и прическа, че си лепвам едно селфи в социалната мрежа, защото като жена имам нужда да запечатам този момент. Всъщност доста хора го правят просто така, нали се сещаш. Нямам недостиг на комплименти и дори фалшиви ласкателства, но защо пък да не го правя, ако това ще ме накара да се чувствам добре? Все пак някои от приятелите ми се шегуват, че съм „Блудница Вавилонска“, а Суетата често е представяна като такава. И това е чудесно!

Забавно е да си суетен до момента, когато не остане само това и мислиш единствено как да правиш все по-добро впечатление. Стопираш всичко останало, за да стоиш и просто да бъдеш красив.

Когато Красотата остане самотна, тя бързо се превръща в нещо грозно, което не само че не може да спаси света, а води до убийствени катаклизми.

Само се замисли колко човека са умрели през изминалата година, за да си направят най-върховното селфи? Ъх, доста са!

Адекватната самооценка и това да се чувстваш добре в кожата си се разграничава от болезнената нужда да блестиш постоянно. Блясъкът е страх, че е нужно всяка секунда да си оригинален. Този страх се храни от липсата на внимание от подходяща страна, което води до болезнени изкривявания и за самия суетник, и за хората около него.

Красиво ли е да се подиграваш на някое момиче, че има мустак, само защото твоите хормони са си наред или защото изрядно си го махаш всяка сутрин? Или да се оплакваш на по-пухкава приятелка колко си напълняла и вече си станала цели 45 килограма! Това е прикритото парадиране, което не трябва да получава толериране.

„Виж колко е грозно ТОВА“, а фактът, че си елементарно зъл, не е ли нещо… хм, грозно?

Суетното съревнование на дребно е кофти, както и нещата, които правим понякога от нуждата да начешем егото си.

Не трябва да се забравя обаче, че няма по-красиви хора от тези, които са естествени и се обичат, защото нямат нуждата постоянно да им се казва, че са красиви и обичани. Те си го носят в себе си, а когато евентуално имат кофти ден… е, точно тогава се проявява сладурската суета, която определено не е злорада гадина, способна да ги убие.

Изобщо, ако животът на някой преминава в обсъждане и плюене на хора, които са различни или „не толкова добри“, то определено трябва да го насочите към това да се обича малко повече. САМ. Без нуждата постоянно да показва обвивка, която обожават другите. Нека да насочи поглед в посока Аз и да се изгради като личност, която е по-полезна за себе си и света. Свят, който има нужда от повече качества отвъд физическата красота, която рано или късно ще отплава с годините, а е по-блудкава и от силиконов бюст, наистина…