Нещата от живота

Критиците дават слава, но истински награждават само читателите

Има една популярна българска пословица, която гласи: Глас народен – глас божи. Виж, с журитата на международните награди нещата невинаги са толкова ясни. Гласът на журито невинаги е меродавен. Затова решихме да подберем и предложим на вниманието ви няколко щедро възхвалявани съвременни творби, сдобили се с авторитетни литературни отличия. Първо справедливо забелязани от критиката, после спечелили възможно най-високото признание – това на читателите!

"ЖИВОТ СЛЕД ЖИВОТ"
може да се нарече роман за писането на романи. И за това, как авторът, който държи всички козове, манипулира своите герои. За да защити позицията си, Аткинсън е готова на всичко, включително да даде на главната си героиня, Урсула, шанс да живее много пъти. (В един от животите ще й се случи да стреля по Хитлер.) „Живот след живот” е написана мъдро, с вкус към детайла и неслучайно оглави няколко класации за най-добра книга на 2013-а, включително Ню Йорк Таймс Бук Ревю, Тайм, Goodreads и Паблишър’с Лънч. Книгата беше удостоена с големи награди, в т.ч. „Коста” (присъдена на Аткинсън за втори път след „Зад кулисите на музея“). Сега сме нетърпеливи да прочетем най-новия роман на британската авторка, А God in Ruins, който също спечели наградата COSTA. Така Кейт Аткинсън стана първата писателка, преборила се за това авторитетно отличие три пъти!

„ЩИГЛЕЦЪТ”
на Дона Тарт спечели „Пулицър” за белетристика през 2014 г. и  е определена от „Ню Йорк Таймс” като „поразителна, великолепна, достойна за Дикенс книга, съчетаваща като в симфония разказваческите умения на Дона Тарт в едно възхитително цяло“. Тази мрачна, динамична и въздействаща история се радва на изключителен интерес от страна на публиката и критиката и по думите на журито представлява „красиво написан роман за съзряването, с изключително добре обрисувани образи“. Книга, която вълнува ума и докосва сърцето, добавят членовете на журито. „Щиглецът” разказва историята на един млад мъж, загубил майка си в терористичен атентат.

„ТЕСНИЯТ ПЪТ КЪМ ДАЛЕЧНИЯ СЕВЕР”
плени журито на „Ман Букър“ 2014. То беше единодушно, че 53-годишният австралиец Ричард Фланаган е създал възхитителна творба: „Това е прекрасен роман за любовта и войната. Написан с извънредна елегантност и мощ, той хвърля мост между Изтока и Запада, между минало и настояще с една история за вина и героизъм”. Само седем дни след обявяването на носителя на наградата от продажби на книгата са реализирани близо 140 000 британски лири. Ричард Фланаган е роден в Тасмания. Той е третият австралиец, който става носител на наградата „Ман Букър“ след Томас Кинийли през 1982 г. и Питър Кери – съответно през 1988 и 2001 година. Мнозина смятат, че Фланаган е най-добрият австралийски писател на своето поколение. Прочетете ли „Тесният път…”, и вие ще влезете в същия хор.

„ЩЕ СЕ ВИДИМ ТАМ ГОРЕ”
донесе „Гонкур” на французина Пиер Льометр, познат на широката публика и като автор на умопомрачителни трилъри. „Ще се видим там горе” не е криминале, нито хорър, а мощна антивоенна драма. „Това, което не разбираш, трябва просто да го приемеш”, заключава писателят през размислите на персонажите си. Членовете на журито приветстват Льометр за съвършената снимка на ужаса, който преследва Албер и Едуар и след края на Първата световна война, но и за „кинематографичния” стил на писане – свързващото звено между тази книга и трилогията „Верховен”. В творчеството на бившия преподавател по литература зрелищната фабула съжителства гладко със социалната критика и тънките екзистенциални наблюдения.

„КРАТКА ИСТОРИЯ НА СЕДЕМ УБИЙСТВА”
спечели „Ман Букър” 2015, което е феноменален успех за Ямайка – за първи път ямайски писател печели толкова престижна литературна награда. Третият поред роман на Марлон Джеймс е фикция и проследява историята на седемте наемни убийци, които се опитват да ликвидират реге легендата Боб Марли през 1976 г. Според председателя на журито Майкъл Ууд книгата е „изключителна”: „Историята е много емоционална, има много насилие, много ругатни, шокиращи сцени, но и много смях – заяви той. – Въпреки това не се двоумихме много – взехме решението единодушно, което малко ни изненада.“ Положителните отзиви на читателите не закъсняха.

„ПОЗОР”
печели през 1999 г. престижната награда „Ман Букър“, което прави Кутси първия писател, спечелил това отличие два пъти.  (През 1983 г. получава „Букър” за „Живот и страдания на Майкъл К.“) Да не забравяме и Нобеловата награда за литература от 2003 г. „Позор” е нюансирано, правдиво повествование за човешкото поведение, за приетите норми, за мъжката похотливост, за контраста между градския живот и селското битуване, където смъртта е ежедневие и отношението към нея е като към живота. Освен „Позор” на български са преведени „В очакване на варварите“, „Живот и страдания на Майкъл К.“ и „Дневник на една лоша година“.

„БОНИТА АВЕНЮ”
е работа на дебютант за разлика от заглавията, изброени по-горе, но по нищо не личи да е дебютен роман. Номиниран е за изумителните 12 награди и печели три от тях: Награда за дебют „Селексис”, Награда „Антон Вахтър” и Награда за дебют „Академика”. Критиците сравняват стила на автора с ранния Рот, Франзен и Уелбек. Инай-преднамереният читател не би могъл да отрече, че Петер Бювалда притежава натрапчив, ослепителен талант. Холандският писател владее изкуството на съспенса, на ретроспекциите и подскоците в бъдещето и е създал произведение, издаващо големи амбиции. Времето ще покаже в какво ще се превъплътят те.

„По наградите посрещат, по съдържанието изпращат”, гласи перифразата на друга наша поговорка. Признайте, че е много приятно, когато получите онова, което корицата на книгата ви е обещала. Ако недоумявате защо дадена книга е удостоена с куп престижни награди, проблемът е ваш. Чели сте твърде много. И все хубави книги, надяваме се.

Виж какво четохме миналия път.