Нещата от живота

Kато цяло, звездите ни го говорят

Образователната ни система силно се размести през последните седмици, а според нас това рано или късно трябваше да се случи. Ето защо напук на слуховете, че съжителстваме, докато сме под откровеното иго на новия учебен план, ние предприехме немного разумния ход да изкажем личната си позиция по въпроса. Речникът ни е изготвен с вещата подкрепа на астролога на звездите, Робинзон Крузо и други писатели, Алена-та на промените, вестителката на новото време – зам.-министъра на образованието Ваня Кастрева.

И макар поведението ни да е малко неоправдано, а оценките ни силно занижени, се надяваме един ден именно този речник да е единствената краткотрайна съвременна памет, защото понякога да отпаднеш или да те разместят си е владичество, откъдето и да го погледнем.

Да, промени трябва да има. Трябва дълбоки и свързани с националната ни история произведения да се изучават в по-горни класове, когато учениците наистина ще могат да ги осмислят. Реформа – да. Подмяна на история и ВАЖНИ думички – не.

А
„История слАвянобългарска“ е тънка книжка, написана някак неловко от Паисий Хилендарски в Хилендарския и Зографски манастир. Тя е била особено актуална в момента на нейното създаване в периода 1760–1762 г., а няколко години по-късно Софроний Врачански леко я преписва, в романтичната обстановка на няколко свещи и много настроение. Историята се смята за символично начало на Българското възраждане, което си е ретро представа, особено според образователното министерство. Паисий леко отпада през 2016 г. заради нервно неразположение и здравословни проблеми, породени от напредналата му възраст, а неговото творчество е предвидено за изучаване в по-горните класове, когато учениците гордо ще го шерват из профилите си в социалните мрежи. Паисий е чакал да се опомним дълго време, нищо не му пречи да почака още малко.

Б
„Една Българка“ е разказ на Иван Вазов, в който главен герой е Баба Илийца. Жената е изключително възрастна, но и изключително смела. Тя жертвоготовно помага на Ботевата чета след разгромяването ѝ край връх Околчица, като след многократно гледане на видеа в Youtube успява безпрепятствено да преплава р. Искър с подобие на ладия. Баба Илийца става особено популярна, след като Иван Вазов поства нейната история в списание „Българска сбирка“ през 1899 г. под заглавие „Челопешката гора“. Вазов обаче доста бързо осъзнава, че сексът продава, и решава да нарече поста си „Една българка“. Според министър Кастрева обаче: „Претоварената учебна програма демотивира учениците“, затова една-та българка е предвидено да ги мотивира в края на учебния процес. Някъде преди завършването на гимназия.

В
„Вятър ечи, Балкан стене“ на Добри Чинтулов е съчинена в една късна есенна вечер, докато Чинтулов отчаяно е искал нещо свежо за рингтон на телефона си. Според министъра на образованието проф. Тодор Танев заради етнически некоректния текст и откровените призиви към насилие произведението няма да се изучава в часовете по литература, а само в тези по музика. „Дойде време, ставайте, от сън се събуждайте, доста робство и тиранство, всички на оръжие!“ –ще се пее с пълно гърло от учениците, които обаче ще използват термина доста съжителство и присъствие, за да са максимално обективни и да не градят отрицателна карма.

Г
„Бай Ганьо в банята“ е част от едно от най-черните и опасни български произведения. То е нещо като „Моята борба“ на Адолф Хитлер и е неразумно включено в поредицата от сатирични фейлетони на Алеко Константинов, посветени на нашенеца Бай Ганьо. Според министър Танев частта, в която Ганьо гордо се къпе, ще отпадне от учебната програма. За това е помолила лично и Ангела Меркел най-вече заради следния абзац:

„- Ама проста работа тези немци, един гвоздей не им стига ума да забият, па казват, че ние сме били прости.

Като се убеди окончателно в простотията на немците, Бай Ганьо сложи нерешително кърпицата си с мускалите пред входа на стаичката си, за да му са пред очите, доде се изкъпе.“

Д
Направо не ни е ясно какво си е мислил Христо Ботев при създаването на емблематичното си произведение „ХайДути“?!

В него един дядо надува един кавал, а останалите думи са абсолютно непонятни за новото АЙ поколение.

Те звучат като ай сиктир и ай стига бе – за ученици, които досега са били закърмени само с творчеството на Джена, а вместо за Чавдар войвода са учили за приключенията до устието на великата река Ориноко на онзи корабокрушенец. „Кой не знай Чавдар войвода, кой не е слушал за него?“– ще попита госпожата младежи, вече годни за военна служба, и момичета, вече вехти за Митко Пайнера като „вехти войводи“. Никой няма да го знае, защото никой не го е заложил в учебния план. Ботев също спира със залаганията, защото осъзнава, че у нас – винаги банката печели.

Е
ДаниЕл Дефо е популярен герой на Робинзон Крузо (поне според зам.-министър Кастрева, затова и ние приемаме, че не Дефо, а Крузо е писателят). Писателят Крузо, съчинява приключенския роман за необикновения живот на Дефо, родом от Йорк, прекарал 28 години на безлюден остров край бреговете на Америка. Крузо е един от патриарсите на българската литература. Ето защо изучаването на неговите произведения ще е едно от първите задълбочени литературни проучвания, които се възлагат на учениците, още в 6-и клас. Крузо е популярен с нестандартната си визия. Той винаги е с калпак и потури, привърженик е на българската кухня и голям радетел за благото на родината ни. Случвало се е да го объркат с Джони Деп на Слънчев бряг.

Ж
Дали „Даваш ли, даваш, балкандЖи Йово“ отпада от учебното съдържание за 5-и клас, е въпрос, на който дори Ники Кънчев клати двусмислено глава. Балканджи Йово е популярен народен герой, който съжителства доста приятно с турското население, което гостува у нас без покана, но най-дружелюбно. Българите са народ от Източна Европа, известен със своето гостоприемство, но и със своята ревност към невестите си. Въпреки всичко Балканджи Йово е приятно изненадан от приветливите гости от турски произход, които изказват недвусмислени желания да вземат хубавата му Яна за своята вяра. След кратък и весел диалог Йово любезно предоставя ръцете си, краката си и очите си на посетителите, а след това изпраща Яна, доволен, че не е предизвикал етнически конфликт.

З
Тъй като не сме сигурни дали настоящият речник ще бъде поместен в родната памет, или ще бъде предвидливо „разместен“, ние отпадаме доброволно с надеждата за по-светло бъдеще. Реформирайки се патриотично, силно се надяваме, някога учениците ни да могат да довършат поне следното изречение: „Земя като една човешка длан…“.

Не наука, а наслука – да бъдеш или да не бъдеш вишист в България?