Нещата от живота

Или защо камерата отзад вече не е достатъчна

Седя си на дивана и разглеждам новия Lenovo Vibe Shot. Телефон, явно създаден за селфи маниа­ците, към които не спадам, но пък достатъчно добър да ме грабне с доста други предимства. Та седя и се чудя какво ли его кара хората (освен добрата предна камера) да не снимат нещо друго, а именно себе си? Култура ли е, начин на изразяване ли е, или просто опит да застанеш лице в лице със себе си?

Как започна всичко, никой не знае.

За дядо ми може да е започнало и преди 50-ина години, когато е бил млад, взимал е онзи стар съветски фотоапарат с лента и се е снимал пред огледалото, а след това е носел снимките в парковете, да ги показва на жените, а те, ахнали от възхищение, са го придружавали в гарсониерата му, където са правели любов под медения глас на Франк Синатра.

За мен започна с Nokia 7210 и онова „качество“ на снимки, което само 4096 цвята и 0,1-мегапикселова камера в комбинация могат да сътворят. Тъмно, размазано, като прехвърлиш през инфрареда на компютъра, не се вижда логото на Ray Ban в ъгъла на очилата, а ти всъщност си снимал само очилата… абсолютна мъка. Оттогава мина немалко време и индустрията значително се разви, а камери започнаха да вграждат в какви ли не устройства – смартфони, таблети, самоходни косачки, хладилници, че и няколко в онези квадратни кутии на Цариградско, но да не подхващам болезнени теми. С тези възможности всеки втори стана „професионален фотограф“, а внезапният порив да снимаш напомпания си бицепс, дупето или половия орган в еректирало състояние беше напълно задоволен от все по-добре снимащите камери на фото­апаратите и телефоните.

Обаче, както знаем, хората бързо осъзнават, че граници не съществуват и някак естествено стигнахме дотам, че една камера отзад вече не беше достатъчна, и затова се появи и предната „селфи“ камера, а качеството на снимките достигна немислими за преди време нива.

Обаче пак се появипроблем! Сега пък снимките са близо. Късите ни ръце таковат майката на всичко, да се чуди човек как господ не ни е дал ръце от по 7 метра да си правим снимки като белите хора. Ако можеше някак да бъде малко по-отдалечено, примерно 2–3 метра, та да се виждат и обувките от мола… И тогава някоя умна глава роди селфи стиковете. И понеже по-идиотските неща в живота от тези пръчки се броят на пръстите на едната ръка на стругар, въобще не се поколебах и си взех такава. Така, оказа се, тоя селфи стик, който на вид много наподобява дръжка на подов парцал, далеч не служи единствено за снимане, както го предлагат, но намира и съвсем други приложения в бита на работническата класа, но за това ще ви разкажа друг път.

Да се върнем на селфитата. Нека не се лъжем, за да стане едно селфи добро, от първостепенно значение е нивото на естроген в кръвта ти да превъзхожда нивото на тестостерон. Или казано по-народно, селфитата са женска работа. Ако все пак си мъж и искаш да си правиш селфи, можеш да компенсираш естрогена със слушане на песни на Миро и четиричасови маратони с гледане на Keeping up with the Kardashians или „Малката булка“.

Следващата стъпка за добро селфи е да свалиш IQ-то си на адекватно ниво. Нещо в интервала между тримесечен пекинез и която и да е чалга певица е идеално.

Ако все пак някога си чел книга, която в себе си не съдържа повече от 60% картинки, то най-вероятно ти нямаш желание да те снима друг освен професионален сватбен фотограф, камо ли ти самият. Но не се отчайвай. Изрази мнението си в коментари в Sportal под статия колко жени е имал Роналдо. Аргументите за това, той или Меси е по-добър, със сигурност ще изтрият от мозъка ти останалата информация от поне няколкото изпита, които си минал с учене в живота си. Периодично си удряй главата в стената, пий живак от термометъра, а ако и това не помогне, пусни си „На кафе“ с Гала. Но ВНИМАВАЙ! Само 4 минути са достатъчни, в противен случай щетите са непоправими. Няма да знаеш как да си избършеш задника, още по-малко как да си направиш селфи. Друго много важно нещо е стайлингът. Не може да искаш да направиш добро селфи, а да си облечен като нормален човек.

Най-добре е с цветни и леопардови десени, кожа, дрехи толкова тесни, че да ти образуват тромб, червило, грим, екстеншъни и всичко това Natural.

След като селфито вече е готово, сме дошли до най-съществената част. Безполезно е цялото това усилие, ако не го споделиш с масите. Туитър, Фейс­бук, Инстаграм (макар че той е по-подходящ за снимане на манджи), БГ Мама… Няма никакво значение. За описанието на снимката трябва да напрегнеш онова, което е останало от сивото ти вещество, и да измислиш нещо, което никой друг не е измислял досега. Обаче задължително на английски. Хмм… може Me, Myself and I, това никой никога не го е писал. Също и Party with my friends или Keep on surviving. Не забравяйте да сложите и няколко десетки хаштага от сорта на #live, #MeSoPretty, #DramaQueen, #NoFilter. Пък може да опитате и с нови, примерно #МъчиМеТаблицатаЗаУмножение, #СамотенСъмИТоваЕЗащитенМеханизъм, #ОщеЖивеяСНашите.

Виж дали е окей селфито или е крайно неадекватно от твоя страна да се снимаш.