Когато имаш да постигаш 365 важни неща догодина, но догодина е другата седмица...

Новата година идва с пълна пара и ще си тръгне с празните ни джобове… но ще остави след себе си пълни с емоции и топлина души. Съвсем скоро по телевизията ще започнат и рекламите с коледни промоции на мобилните оператори, което е знак, че нещата отиват към края си, поне за тази 2015 г. Тогава ще си дадеш сметка какво свърши през тази година и въобще свърши ли нещо, или ти самият си свършен !

Вариантите са два – годината да ти е била от силните, или да си имал малшанса да удариш греда.

Аз обаче не възнамерявам да вдигам заря в чест на успелите, по-скоро ще трия сол на главата на останалите, защото и аз съм имал кофти години, но мъдрите хора са го казали, човек се учи повече от загубите, отколкото от победите.

На първо място, не съм най-големият фен на Нова година и целия панаир около нея. Това включва равносметки, скъпи екскурзии и тровене на мъка само заради една дата. Не си струва. Живеем в страната на постоянните празници и многото почивни дни. Когато държавата ти дава 6 дни почивка по Гергьовден, два дни (31-ви и 1-ви), които ще прекараш в махмурлук и агония, изглеждат по-скоро като наказание, отколкото като награда. За мен Новата година като усещане трае в рамките на 2 минути, от 23:59 до 00:01. От момента, в който народът се събере с шампанското, до края на "Многая лета". Всичко останало е просто една вечер с компания.

Там някъде в онази една вечер вземаме новогодишните си решения. Това са цели, които откриваме като най-съкровени наши желания в опиянението на празника. Най-лесно е да се огледаш около себе си, да видиш кой какво има, ти какво нямаш и какво можеш да направиш, за да имаш това, което искаш.

Същите тези мъдри хора са казали и друго – че не е правилно да наричаш живот това да прекарваш всяка година по един и същ начин.

Предполагам, че става въпрос за това да не се отдаваме на рутината, а да бъдем по-проактивни. Грубо е, но пък е вярно. И аз понякога се отпускам и обичам да съществувам със седене на фотьойла и топла храна, докато гледам мачове от английското. Колкото и да ми е хубаво, обстоятелствата и самият живот изискват да си давам почивка от това прекарване, за да вървя напред към нови светли мигове и незабравими преживявания.

Ако ще правиш нещо със себе си, което ще доведе до положителна промяна, то трябва да излезеш от зоната на комфорта. Ако искаш тази година да завършиш и да не отлагаш, трябва да се откажеш от известно количество социален живот и от времето си за мързелуване и ще успееш. По тази схема аз успях да го направя. За такива сериозни цели трябват и сериозни жертви, иначе все едно тръгваш да береш гъби с въдица. Не знам дали ти се е случвало да си хвърлен в басейн с камъни, вързани към врата ти. Чувал съм, че не е приятно, а за да изплуваш, трябва да се освободиш от някой от тях. Завършването е именно такъв камък, когато се отдадеш изцяло на него с необходимите жертви и вземеш да завършиш, то ще се освободиш от единия камък, който те дърпа към дъното, и ще полетиш към върха.

В случай че си се освободил от ученето, то новата година крие други нови предизвикателства, които да приемеш. Ако си решил това да е годината, в която да се ожениш… помисли си пак.

Животът е твърде кратък, за да си женен в по-голямата му част, а и чуждите сватби са много по-приятни преживявания най-вече защото са чужди. Не че съм бил женен де, но пък съм бил на чужди сватби.

Горният съвет целеше да те накара да бъдеш по-практичен в новогодишните си обещания, а не толкова да се обявявам против брака. Ако си решил да се жениш, не е лошо първо да си хванеш гадже. Ако пък вече си си го хванал… не бързай, запиши още едно висше, ако трябва.

Добра и доста безопасна идея е да си поставиш за цел да сбъднеш една мечта през новата година. Направи си екскурзия, скочи с бънджи, отиди на кастинг за Съдби на кръстопът, Истински истории и стани актьор, важното е да излезеш от зоната на комфорта и да се разнообразиш.

За да бъде новогодишното ти решение нещо важно, то трябва да е истинско. Това, което ме притеснява в новогодишните желания на хората, е, че повечето от тях се появяват за кратко в опиянението на Дунавското хоро и приключват две седмици по-късно с изтрезняването след Антоновден.

Дано твоите не са такива, наздраве!

Нещо, което не трябва да забравяш – всичко с времето си!