Как се променя г-н Идеален с времето и защо арките с цветя и бялата рокля вече не са най-важното

Връщам се няколко години назад. Не чак до времето на мислениците, но до първите момичешки срещи. Там, където по традиция, както е и сега, се водеха онези задълбочени и широкоамплитудни разговори за идеалното момче и хубавите бъдещи дни. Щом се заговореше за субекта на бял кон, мечтите на девойките се изливаха като течаща вода и мед им капеше от устата. "Ще се омъжа на 22. Той ще е много красив и с най-сините очи на света, като цвета на морето." "Аз пък ще се омъжа на 20 за негър. Ще си имаме най-сладкото мулатче и всички ще ни завиждат." И т.н. Версии как изглежда г-н Перфектен, колкото щеш. Доста повърхностни представи, които обаче имаха и доста ясна конкретика. Цвят на кожата, на очите, телосложение, ръст и нито дума за останалите стойности, които преследвахме в по-напреднала възраст. Като се замисля, все едно принцът на бял кон не е нищо повече от един красавец, който умее да язди.

Естествено, разлика в мненията що е то "манекен", имаше, но пък за наличието на нещо друго цареше абсолютно единодушие.

Булчинската рокля и тържеството, наречено сватба! Като изключим дизайна на роклята, бил той като огромна ванилова торта или със силуета на русалката Ариел, представите на момичетата за церемонията бяха по-големи от всичко останало.

Желанието за брак, пръстен и нова фамилия съществуваше толкова дълбоко в душите им, че не можеха да си представят живота без сватба.

В случая как и къде точно щеше да се състои тя, няма значение, важното беше да се случи. Да не кажа на всяка цена. Какво обаче стана. Пораснахме – ок. Разбрахме, че красивият ездач не съществува – ок.

Растяхме, бърсахме сълзи от синеоки, високи и атлетични лоши момчета и комплексно преосмислихме детските си представи. На дневен ред изплува разумът, а емоцията и мечтите по темата на 90% пъхнахме в задния си джоб.

И слава богу, обвивката отиде на заден план. Някои от нас намериха партньора за себе си, други момичета още го търсят, само че, вместо да е висок 198 cм, по-важно им е да е добър, работлив и да ги кара да се усмихват, без значение рус ли му е перчемът, или е афроамериканец. Алелуя, усетихме се да правим разлика между избор на домашен любимец и мъж.

И не спряхме дотук с промяната в себе си. Добре, не в себе си, а в гледната точка за дълго мечтаната бяла рокля. Високата стойност, която преди ѝ придавахме с блясък в очите, рязко смали тежестта си. От безбройните мнения колко прекрасен е сватбеният ден, изведнъж представата за него вече не е лека като любовта, а както би казал Емо Чолаков, "се усеща" като уморителен ангажимент с незадължителен характер, който няма нищо общо с чувствата между двама души. Не твърдя, че девойките, които сънуват арки от цветя, бриз и мъж във фрак на колене, са изчезнали, ама една приятелка заби, че изглеждат малко ретро.

Аз нито ще отхвърля церемониите, нито живота на семейни начала. Единствено ще кажа, че със или без брак, според мен любовта между мъж и жена се затвърждава не с подпис, а с желание за поколение и общ път.

Останалото е суета с прах в очите. На младоженците – честито!

Виж защо още не вярваме в първата любов.