Нещата от живота

Има само напред

Великденският пост продължава четиридесет дни, четиридесет дни е времето, което Мойсей е изкарал на Синай, четиридесет дни се е лял потопът. Символиката на числото четиридесет е богата. Казват, че за да промениш един устойчив мисловен модел, е необходимо непреклонно намерение и поне четиридесет дена за новия модел, за да стане устойчив. Това е така, защото мозъкът работи с мисловни вериги, които са ригидни, и за да прекъснеш нишката, е нужно време и силно и безотказно намерение.

Моделът би могъл да е страх от обвързване, би могъл да е самосаботиране и нежелание да се приеме успехът, би могъл да е негативно самопрограмиране, би могъл да е всичко –

всяко нещо, към което се стремим, но нещо все ни спира да го получим.

Моделът например. Или програмата.

И няма да разказваме историята за Ной и Великия потоп, за да не навлизаме в библейски дебри, но ще използваме символиката на потопа, за да кажем, че за да превключиш на новата програма, ще трябва да изчистиш старата. Или ако твърдо не искаме да използваме тази символика, ще използваме друга –

за да преминеш напред, не трябва да гледаш назад,

защото назад и мостове няма, има само напред и непреклонно намерение.

Даже направо ще сменим рязко символиката, правейки остър завой, и ще разкажем легендата за Орфей – легендарния тракийски певец и музикант, най-великия поет на древността – син на речния бог Еагър и музата на поезията Калиопа. Когато Евридика – жената на Орфей, умряла след ухапване от змия, Орфей отишъл в подземния свят, за да си я върне. Неговите песни били толкова хубави, че Хадес се съгласил Евридика да се завърне в живия свят, стига Орфей да не обръща поглед назад, докато води Евридика нагоре. Но Орфей не издържал на изкушението и вървейки по стръмната и мрачна пътека, извърнал с копнеж поглед към своята Евридика. В същия миг тя полетяла завинаги обратно в подземното царство.

Разбира се, ние можем да използваме каквато символика искаме, за да ни изведе на пътя, който сме избрали и желаем. Историята за Орфей и Евридика само онагледява факта, че често нещата, които ще трябва да направим, за да се променим и да се трансформираме, ще са противни на инстинктите ни за оцеляване и стабилност. Както знаем, мозъците ни са машини за оцеляване, а навиците са моделите, по които умът ни позволява на тялото да пести енергия и да се справя с познати ситуации. За да променим навиците си, ще трябва да се пуснем, независимо дали символиката ще ни хареса или не.

5 неща, които да направиш преди да заспиш

Дяволски секси в ангелски криле

За останалите тайни на града последвай Instagram профила ни и спечели колекция класни български вина