Или когато объркаш приятелката си с майка ти

Скъпи мъже, невярващи във феминизма, отричащи и псуващи го – това сме ние, феминистките. Не, не е Льоклер от „Ало, Ало“, но със същия успех вие успявате да разберете позицията на средностатистическата жена в момента, в актуалното време на забързаното ви ежедневие.
Робинята Изаура или Старшината вкъщи ? Вечният въпрос, пред който Хамлет би се пронизал с кинжал директно, сега и веднага, отколкото да отговори.

Двата типа жени, от които много ви се иска, ама не може да избягате – не за друго, просто си го правите сами.
Първо правило, скъпи ми два пола, четейки това (добре де, наскоро въведоха и трети, така че, ако и третият пол чете, ок, това е и за теб), особено по-силният – да, скъпи жени – вие. Вие , които миете чинии , гладите ризи, събирате чорапи от пода и мусаката ви винаги е на второ място след тази на мама (защото „Еее, не се научи да й слагаш сол на тая мусака…“) – САПИКЯСАЙТЕ СЕ. Кога сдадохте трона и позволихте да се качите отгоре на прозвището „Силният пол“?

Скъпи мъже – погледнете жената в кухнята, сега погледнете жена си. Сега пак погледнете жената в кухнята и после пак жена си. Нещо да ви убягва? Не, тя не е на кон, не е наКОНтена и прави всичко това за вас, а вие кога за последно й взехте цвете (щото просто имаме памет за всички цветя, които НЕ СТЕ ни подарили)?

А какво направихте вие, като се разболяхте СЕРИОЗНО последния път. Под „сериозно“ да се разбира леката кашлица, едва доловима от вашето гърло и  използваните две салфетки от слафетника на нощното ви шкафче за носни секрети? Жена ви дотърча, вие си поискахте супичката, поискахте си сиропчето, после десертчето и ако може „мача да пуснеш, щот нали… заложил съм го, пък знаеш… как не обичам да губя мачове“. Да, скъпи, разбира се! От нещо друго да имаш нужда? Чай? Салата? Топките ти?

Кога за последно сутринта на вас, обвързани жени, ви започна спокойно с чаша кафе (за някои дори с цигара) на просторната ви тераса, преди уверено да тръгнете на работа за поредния изморителен ден в офиса? Говоря, преди да чуете провикване от другата стая: „Ейй, къде пак си ми оставила чорапите??“ (Подвикванията варират от „Имам ли изгладена риза“ до „Документите да си ми виждала?“.) И как може да не знаете? Робинята Изаура знае! Става и отива да ги даде, изпрани, мекички, точно като едно време. Жената старшина вкъщи кротко пали цигара и забива с контравъпроса „Къде ги остави предния път?“ „На пода!“ „Супер, значи са там“. 1:0 за феминистиките.

Недай си боже вашият благоверен да падне болен, Веднага извадете торбата с детски приказки, не му позволявайте да се доближава до гугъл, защото веднага ще простене на смъртния си одър, че според интернет скоро ще умре, и в никакъв случай не му давайте лист, на който да пише завещанието си.

Това е просто настинка. Но не му казвайте – няма да ви повярва, той го чувства с цялото си същество – това е фатално, челото му гори и вече хор от ангели мъждукат пред погледа му, пеейки „Алелуя“. Той едва говори, но вече е успял да ви даде наставления, че ще ви наблюдава от задгробния си живот и само да сте му пипнали колата!!! Просто бъдете готови да го почешкате зад ушичките и да потъркате коремчето, да подадете чаша вода въз пресъхналите му уста, ‘щот просто го губим – пулсът на мъжествеността му изчезва!

SERIOUSLY?

Скъпи мъже, има няколко УРЕДА вкъщи, които не хапят: ютия, пералня  и печка. Парцалът и прахосмукачката също. Кoга за последно видяхте табeлка, закичена гордо връз гръдта на жена ви, с надпис „Румсървиз“, че толкова умело да представяте неспособността си като трудоустроеност пред нея и да й прехвърляте функциите си? И преди да отнеса поздрави до майка ми и роднините ми до 9-о коляно, а родословното ми дърво си е големичко, признавам… обърнете се към робинята… извинете… старшината… добре де, половинката ви и я попитайте с укорителен тон:

„Виждаш ли тая кви ги пише? Аз нали не съм такъв?“

*Подайте й кърпичка, когато сълзите от съчувствие към вас потекат след 3, 2, 1…
И понеже адски ме бива да давам съвети на жените робини и жените старшини, а личният ми живот е червен килим от вечна любов и орхидеи, ме извинете – защото петата от деветте ми котки иска храна… и да я погаля по коремчето също.

Виж още защо е по-добре жените да те научат на нещо, отколкото да ти сготвят.