Ерих Фром и изкуството да обичаш
Да почетем рождението на един от най-великите психоаналитици с любов
Съществуват различни подходи в писането на статия за някоя известна личност. Възможно е да подходим обективно и безпристрастно, хладно и логично към нея, запознавайки се с творчеството и живота ѝ и събирайки колкото можем повече информация, на базата на която да направим обективна преценка за нея. Другият подход към писането на статия за някоя известна личност е да я обичаш, да изпитваш естествен интерес и резонанс към творчеството ѝ и дълбока връзка с него. Втория вариант можем да наречем субективен и небезпристрастен. Втория подход можем с известна условност да наречем истински, тъй като според Екзюпери истинските неща се виждат само със сърцето.
На днешната дата се навършват 119 години от рождението на Ерих Фром – германския психоаналитик, хуманист, свързван с Франкфуртската школа на критичните мислители.
Фром пише по различни теми, но основната от тях е темата за любовта – любовта като отговор на проблема за човешкото съществуване, любовта между родителите и децата, братската, майчината любов, любовта към себе си и любовта към Бог.
Религията е друга основна тема в трудовете на Фром. Самият той е евреин и произхождайки по майчина линия от семейство на равини, още от малък започва изучаването на Талмуда, по-късно интерпретира библейските идеали, прави връзки между дзен будизма и психоанализата. Именно за отношението към религията Фром е критикуван като имащ влечение към объркана религиозност.
Всъщност Фром, точно както Екзюпери, ни учи да виждаме, да различаваме истинското от фалшивото.
Според него съзнанието на възрастния човек е до голяма степен фалшиво, състоящо се от социално обусловени измислици и илюзии, докато несъзнателното изразява богатството и дълбочината на универсалния човек. Разширението на съзнанието, или процесът, в който осъзнаваме това, което преди е било в сферата на неосъзнатото, означава пробуждане, сваляне на завесата, изход от пещерата, или „просветление”, както го наричат дзен будистите.
И всъщност Фром помага на психоанализита именно с това, че чрез творчеството му продължава да става ясно, че чисто интелектуално знание, наречено „интерпретация”, или с други думи – да обясниш на пациента някои процеси, което по времето на Фройд се е считало за достатъчно, всъщност е малка част от цялостната трансформация на личността, която се разиграва именно на полето на несъзнаваното, на полето на преживяването, а не на полето на логическото анализиране. С други думи – можем да кажем, че истинската трансформация се разиграва на полето на любовта, спонтанността и случайността.
Фром често ни напомня, че именно спонтанността и случайността ни правят цялостни, завършени личности, а не роботи.
В „Изкуството да обичаш“, една от най-известните творби на Фром, той ни казва още, че любовта е позиция, ориентация на характера, определяща връзките на едно лице със света като цяло, а не отношение към една конкретна личност. От него разбираме, че ако обичаме един човек, трябва да сме в състояние да обичаме целия свят.
Според Екзюпери истината се вижда само със сърцето, а според Фром любовта – това е единственият разумен и задоволителен отговор на въпроса за смисъла на човешкото съществувание.
Любовта на майката или най-великата магия
Анри-Пиер Роше: тежестта на леката любов в романа "Жюл и Жим"
За останалите тайни на града последвай Instagram профила ни и спечели колекция класни български вина