Или защо е важно да си самостоятелен

Един познат замина на едномесечна екскурзия в Русия. Нае си апартамент и реши да опознае Москва и жените й. На втория ден, заедно със снимков материал, ми писа, че не знае как да си пусне пералнята. Той е на 27, живял е винаги с родителите си, завършил е, работи, има се за интелигентен човек. Но покрай времето да стане независим е изпуснал и елементарните умения за оцеляване.

Такива като него има много. Това са хората, които всяка вечер се спускат до „Манджа стрийт“, защото не могат да си приготвят нищо сами. Хората, които постоянно се оплакват от липсата на пари, а дори не са опитали да си намерят работа. Хората, които още живеят под крилото на мама, въпреки че спокойно биха могли да отлетят. Биха, но само ако искаха.

Не искат, разбира се. Каква е логиката да се мъчиш сам, като вкъщи си има всичко? Всичко, за което ти не си помръднал дори пръста си. Да живееш на готово – какво по-царско от това има в нашето време?

Винаги съм се чудела как 30-годишни, зависими от родителите си мъже, водят приятелките си вкъщи. Още по-странно ми е какви са тези жени, които няма да се изплашат или поне отвратят от здрав, работещ мъж, който още живее с мама и татко.

Моят познат ми обясни, че ако има приятелка, ще я заведе на хотел. Лично аз, бих казала на приятеля ми, че ако ще наема хотелска стая – по-добре да си извика и проститутка.

Също толкова нелепи са жените, които не могат да си изгладят сами дрехите. Не, това не е остатък от едно патриархално минало. Да можеш да се въведеш в приличен вид няма нищо общо с това да си домакиня. Всъщност едва ли има по-модерно разбиране за ролята на нежния пол от това да бъде независим.

Предполагам, всеки има поне един приятел, които все още няма един ден трудов стаж в живота си. Ще кажеш криза, безработица, някакво-друго-оправдание. Съгласна съм, почти никой не може да започне мечтаната работа, и то от първия опит. Но това не е извинение да чакаш. Да играеш компютърни игри по цял ден и да си купуваш парцали, когато отдавна вече е време да забравиш джобните пари, е срамно. Проблемът тук не са политико-икономическите неблагоприятни условия. Просто някои хора не осъзнават, че след една възрастова граница родителите вече не са ни „длъжници“.

Това е грешка и на самия зависим, и на семейството. Защото може би най-важното достижение на родителя е, ако отгледа самостоятелна, независима, мислеща личност.

Знаеш ли, предпочитам да си приготвям ужасен ориз, да плащам сметки, да трябва да гладя ежедневно, да си мия чиниите, да пускам прахосмукачка, да чистя прозорци, да ми протече таванът, да ме нападнат хлебарки, да спестявам от отопление. Предпочитам, защото няма нищо по-хубаво от свободата и от чувството, че си пълноценен човек. Заменям всички удобства на уредения, уютен живот с възможността да си създам собствен такъв. Поемам риска да не съм идеална като мама, но да се грижа сама за себе си.

Пред всеки от нас стои изборът да е „мамино детенце“ или самостоятелна личност. Колкото по-рано се освободим от златната клетка, толкова по-лесен е свободният полет. Рискувай за себе си, преди да си забравил как се лети.