КОЙ ЖИВЕЕ ВЪВ ФЕЙСБУКА ТИ
Какво си отглеждаш във френдлиста си?
Стандартната процедура, когато получа рикуест в социалната мрежа,е да изпратя лично съобщение с въпрос: „Здравейте, познаваме ли се?“
Винаги ми е много любопитно да знам ЗАЩО и откъде произтича това непреодолимо желание на някой, който не ме познава, вероятно никога не ме е виждал и едва ли има представа какво представлявам, да има нужда да ме добави. Любимата ми реакция е човекът да ми напише няколко реда защо ме добавя. Много е нелепо, когато не получа никакъв отговор и 8 месеца по-късно получа съобщение:
"znae6 li kvo to4no zash6toto si tolkova naduta nqm,a da prokopsa6 v jivota"
Опитвам се да преживея непрокопсването си в живота, както и всички останали обиди, които съм получила при това минимално прилагане на пропускливост, защото съм от онзи тип хора, които не приемат автоматично всеки, трият постоянно абонати, които поради някаква причина не проявяват никакво отношение към мен, както и аз съм тях. Има хора, които приемат автоматично всеки получен рикуест, или такива, които са инкогнито, но това да подбирам за мен е балансът, който съм открила, и ако някой е решил да ме добавя, моят закон е да ми напише ЗАЩО го прави. Току-виж протече някаква качествена комуникация.
Като стана дума за невидимото присъствие в социалната мрежа, достигнах до някои интересни заключения, свързани с разни образи в списъка ми, които са валидни за почти всеки. Аз знам защо мълчите и сте там. Понеже да се правиш на невидим не означава, че си непредвидим за мен.
КЛЮКАРИТЕ
Много ми харесва, когато взаимно се харесваме с някого, но и когато взаимно НЕ се харесваме с някого.
Има баланс. Това, което не ми харесва, е, когато някой ме добавя, за да ме види каква съм или е чул нещо за мен от някъде – свят голям и хора много, които обичат да обсъждат чуждия личен живот или странните навици, яркия цвят на косата ти, защото седмичната им програма се е провалила и умират от скука.
Няма да те заговорят човешки, а просто ще изтърсят някой заядлив коментар публично, но със захарен завършек, за да не бъдат все пак премахнати. Повече от изтриването от социалната мрежа боли само блокирането, но то е тема на друг разговор за развратни последици. Актуалните клюки е възможно постоянно да се леят зад гърба ти и подобно любимо заключение от такъв тип хора е: "Не са си лайкнали последните три публикации във фейсбук, значи са се скарали/разделили!" Трябваш ли ми? Не.
КОЙ Е ПО-ПО-КУУЛ
Това, което още повече не ми харесва, е, когато някой ме добави и започне да хваща прах в списъка ми – няма отговор, ако го попиташ ЗАЩО те добавя, няма никаква реакция под публикациите ти, никакво отношение, все едно не съществуваш. Не става въпрос за мания за внимание, а за отношение, защото социалната мрежа е, за да се социализираш, а ролята на невидим наблюдател е прекалено забележима, за да не бъде обсъдена.
Още по-невероятно е, когато с този човек се засичате постоянно по събития, гледате се втренчено и любопитно с интерес, но никога не се стига до разговор, защото дистанцията е убийствено голяма. Егото е опасно нещо.
НЕПУКИСТИТЕ
Те не са повод за каквото и да било дразнение или притеснение, защото на тях не им пука и за собственото им съществуване, а още по-малко за твоето. Сами ще се изчистят, освен ако те нямат нужда от твоето внимание, защото единственото, за което им пука, е да бъдат забелязвани, без да забелязват.
НАДУВКИТЕ
За тях си интересен човек, но как биха могли да пишат първи, да се обясняват, да ти покажат внимание, а ако не се окажат по-куул от теб?! Това не би могло да се преживее! Без значение дали е жена или мъж, когато някой самоопределил се като „човек на изкуството“ със самочувствие на интелектуалец и изкривени представи за света те добави, то си му направил впечатление с нещо, но не те познава и няма представа как да се държи. Изчакай го няколко години. Може да се престраши или да се удави в чаша вино с вкус на оцет.
РАЗОЧАРОВАНИТЕ
Такива, които са те добавили и са очаквали да бъдеш нещо друго. Не се коси, и ти си очаквал вероятно да си нещо друго, а също така си очаквал и те да са нещо друго, но няма как. Светът е такъв, че всеки друг е зает и трябва да бъдеш себе си. Няма нужда от мрънкане, защото това е ситуацията, при която е по-добре да замълчиш, отколкото да си говориш любезно глупости.
БИВШИТЕ
Тези, които са те блокирали, трили и изведнъж те добавят, а след това не можеш да проведеш свестен разговор с тях, защото или се държат озлобено, или изпадат в емоционални драми всеки път, когато им пратиш стикерче на крокодил. Те се причисляват към всичко изброено до момента, както и към много други неща, които не са познати на науката.
БИВШИТЕ НА БИВШИ
Е, по принцип не си толкова зле, че да ги приемаш, но някои от тях са страхотни, все пак, ако въпросният ти бивш има вкус, то той е бил с теб, а щом е бил с теб, то е бил и с други подобни на теб, с които може да си допаднеш или да те запратят да карате кънки на тънък лед.
Същественото е да се вглеждаш във всеки нов абонат, ако държиш на качествена комуникация и на това до кого, как и защо да достига информация за части от личния ти живот. Някои от най-прекрасните хора може да са тези, които мълчаливо те следят и не те заговарят, за да не развалят магията. Всъщност тази магия може да стане по-голяма и винаги трябва да си готов да опиташ. Открий своя тип.
редакторите
