Нещата от живота

За случаите, в които истината е по-вредна от лъжата

Лъгали ли са те някога? Сигурно е доста неприятно. Подвеждат те, заблуждават те, рисуват ти един необикновен свят, после ти слагат розови очила и замазват стъклата им с шоколадов мус. Той ще те обича вечно, тя ще идва на време за срещите ви и ще харчи по-малко, Дядо Коледа ще донесе подаръци точно в 12 часа, а тази нова година ще спортуваш редовно. Всичко е хубаво, приказно и постижимо.

Някога казвали ли са ти истината? Нека ти споделя: ужасяващо е. Хвърлят очилата ти в калта и ги стъпкват с ужасна сила. Ти примигваш в полумрака и се чудиш къде си попаднал. Правим го за теб, казват ти. По-добре инжекция реалност срещу риска от фалшиво щастие.

Лъжите, както ни учат от деца, са лоши и не трябва да ги изричаме. Но истините, не по-рядко, също трябва да запазим за себе си.

Едно време си мислех, че изневярата е по филмите, понякога в книгите и по-рядко в истинския живот. Днес знам, че изневярата е едва ли не е по-естествена от моногамията.Винаги се случва при някакви смекчаващи вината обстоятелства – бил си безпаметно пиян или отегчен от сегашната ти връзка, била си много наранена или просто запленена от  друг принц. Има някаква тръпка в това да си с нов човек, да правиш различни неща, да постъпваш неправилно и да лъжеш дори себе си. За тези мимолетни отклонения от „правия път“ и „правилния човек“ понякога е по-добре да не знаеш. Колко неверни са били бившите ти, с кого, кога и колко – това е минало.

Ако вече не си с някого, то изневерите му нямат значение. Остани с прекрасното заблуждение, че някога си бил единствен. 

В дефиницията за „добър приятел“ все някъде трябва да се споменава колко е важно да ти споделя всичко. Като например, че колежките те смятат за извънредно напориста, зле облечена, прекалено общителна, твърде естествена и твоята работа е най-лесната. Но „пътят към ада е осеян с добри намерения“. Подобни истини вредят много повече, отколкото ти помагат. Най-важната истина тук е, че хората, които се посвещават на чуждия живот, нямат свой собствен. Те не заслужават време и внимание, затова и мнението им няма стойност.  Добрият приятел споделя само критики, които ще допринесат към личното ти развитие. Наслаждавай се на света, в който няма злобни коментари и завист.

Роднините ти – мили, грижовни и винаги готови да ти отворят очите. Те са толкова големи поддръжници на истината и правдата, че ти казват директно абсолютно всичко. Майка ти не се свени да отбележи, че ядеш вече втора порция. А ти така си се измъчил от собственото ти готвене, че си мислиш за трета. Връщаш се след двуседмична ваканция и цялата фамилия се изрежда да ти каже колко много си напълнял. Те съвсем неусетно стъпкват самочувствието ти с желанието си да са напълно откровени. На никой дори и не му минава през ум, че и сам знаеш набухващия ефект на формата all inclusive.Да говориш такива истини е грубо и крайно неучтиво.

Някои истини са надценени. Оковават те в мислите, вярванията и разбиранията на другите. За тези истини е по-добре да не знаеш.

Попаднат ли ти – отдай им заслужената доза безразличие. Колко лоши могат да са лъжите, ако те карат да се чувстваш добре?

А някои истини трябва да се изкрещят: Живее ни се!