Не ти е сега моментът

Един познат ми каза, че 90% от приятелите му са във връзка от разстояние, а другите 10% вече са женени.

Някак си взехме да приемаме за ок положението, в което отлагаме нещата да се случат, защото аз гоня моето, ти твоето и се взираме в бъдещето, за да видим онзи момент, в който може би ще наредим нещата и ще имаме еднакво тук и сега.

Но не е само географското разминаване – времевото е още по-тежко и малоумно дори, но се случва – всеки ден, на много хора. Може да живеем в един  и същ град с години и да се познаваме от години, но това, че ти не си готов или аз не съм готова, че ти си на друга вълна, а пък аз имам някой до себе си, ни хаби годините.

И ти си мислиш, че въпросният човек си виси в пространството, леко на stand-by и чака да ти се случи, ама не е точно така.

Защото времето променя хората – прави ги предпазливи, защото някой ги е прецакал, прави ги подозрителни (“Тя как така ми нахълта пак в живота със засилка?”), кара ги да премислят нещата прекалено дълго и дълбоко… докато моментът пак отмине. Според мен таймингът е провалил много повече красиви неща от разстоянието, защото разстоянието е по-осезаемо и някак те поставя в ситуация, в която трябва наистина да положиш усилия, за да се случи нещо. Таймингът е измамен – той ти казва, че ще имаш много възможности – ей го къде е, на 2 квартала разстояние, няма да избяга, има време. Дали?

Дали следващия път, когато решиш да почукаш на тази врата, тя няма да бъде не само затворена, ами и заключена? Дали вече там няма да е влязъл някой, който ще поостане – година или завинаги? И не, не си мисли, че си имала резервирано място, никой не би те чакал вечно, без значение колко си му подкожно.

Carpe diem ли се казваше? Ама без колебание, със замах и засилка. Не го мислете толкова, егати. Както аз обичам да си казвам всеки път, преди да извърша някоя космическа глупост: “Кое е най-лошото, което може да се случи?” Да се влюбиш? Никой не е умрял от това. Да не се получи? Е, от това има някое и друго самоубийство, ама ти си голямо момиче.

Дали има потенциала да завърши катастрофално? Ама, разбира се. Но ти и той сте в една непрекъсната битка с часовника и календара, защото времето тече и може да се събудиш и пак да си го изпуснала – него или момента… или и двете. Или да са минали още 3 години, без да си разбрала.

Отношенията между хората са най-оплетеното нещо – сложни са заради обстоятелствата или защото ние ги усложняваме допълнително. Изискваме, слагаме им етикети, а може да е толкова по-лесно: “Искам само да ми се случиш.”

И ще разбереш повече за него и по-важното да разбереш повече за себе си. Какво искаш? Какво не искаш? Той ли е? Не е ли той? Колко би заложила? All in. Какво правиш, когато няма как? Отказваш ли се, или стреляш?

 БУМ!

А ти скиташ ли из тълпите на София в търсене на една тръпчинка?