Една история за търсенето и преследването на налудничави мечти

Колко пъти си се чувствал изгубен? Учиш едно, работиш друго и ти се занимава с нещо съвсем различно. Би рискувал, би вложил всичките ти сили в него, но само ако знаеше какво е. Животът, мислиш си, не може да е толкова безвкусен – университет, работа, пенсия и край. Животът трябва да е вълнуващ като скоростно влакче – има скокове и спадове, но винаги е изпълнен с емоция, понякога дори адреналин.

Знаеш ли, повечето хора сме изгубени. Търсим пътя си в огромен лабиринт с много задънени улици и клопки. Често се отчайваме, съмняваме се дали някога ще намерим правилната посока. С малко късмет в такива моменти срещаме хора, които вече знаят накъде са се запътили. Те са живото доказателство, че няма нищо лошо в това да се луташ.

По-добре е да търсиш неуморно, отколкото да се примириш.

Мая Донева е едно от тези доказателства. Лутането й започва с пътувания на стоп из Европа и участие в доброволчески проекти. Прекарва девет месеца в Чехия и още половин година в Полша, но ключови се оказват едва четири дни в компанията на тренер. За този кратък период Мая се запознава от близо с неформалното образование. Идеята, че ученето не е насилствено наизустяване на безполезни факти, а ценно и приятно занимание, я очарова. Изведнъж търсенето на Мая добива крайна точка – да стане тренер. Но лутането й из лабиринта едва сега започва, защото тя няма идея какво образование се изисква, къде може да добие нужните квалификации и дали тази професия изобщо има реализация в България.

Завръщайки се на родна земя, Мая става част от проект, който търси бивши доброволци за обучение на чужденци. Сякаш естествено нещата започват да се нареждат. Нищо, дори крайно ниските доходи и неясното бъдеще на тренер професионалистите не може да спре Мая. Защото откриеш ли веднъж правилната посока, трябва да я следваш неизменно.

„Мисля – казва тя, – че е въпрос на постоянство. Това да не се откажеш е клише, обаче всъщност много хора се провалят точно защото се отказват.“

Няколко години по-късно Мая вече е професионален тренер обучител за тийнейджъри и възрастни. Тя им помага да се самоусъвършенстват в сферата на комуникациите, междукултурния диалог, социалните умения, работата в екип и лидерството. Нейните обучения провокират участниците и пораждат диалог. Разликата между тренер и учител е същата като разликата между това да седнат всички в кръг вместо един зад друг. В залата на обучителите всички са равни, включително и по авторитет.

Всъщност да откриеш мечтаната професия не означава, че си открил и мечтаната работа.

Понякога тази работа не съществува. Тогава ти остава само едно – да си я създадеш. Преди година Мая и Стояна Стоева основават The Social Teahouse, мултифункционално пространство за срещи, събития и презентации. В чайната се предлагат обучения и първа работа на младежи от институции и млади хора в неравностойно положение. Нали знаеш колко е трудно да започнеш професионалното си развитие, като дори за стажант се изисква опит. А уменията за управление на времето и личните финанси, създаването на работни навици и познанията за функционирането на институциите са толкова незначителни, че липсват в програмата на абсолютно всеки университет. В Чайната се преподават точно тези „малки“ неща. Тя дава на младите начален тласък, когато е време да се гмурнат в търсене на реализация.

Да следваш твоето НЕЩО понякога звучи нелепо, изглежда нелогично, но винаги го усещаш като крайно наложително.

Ако вече си открил крайната си цел – не я захвърляй! Ако изобщо нямаш идея какво търсиш – не спирай да се луташ, да опитваш нови предизвикателства и да търсиш възможности. В един момент парченцата от пъзела се нареждат и виждаш, че вече имаш карта за твоя лабиринт.

Прочети още за типовете хора, които "няма да работят за 380 лева."