За обратите в живота или как се ражда една легенда

Не е нужно да си чувал историята на Gregory Porter, за да отидеш да чуеш гласа му на 18 октомври в НДК. Музиката му е достатъчно силно изживяване. Американецът е един от най-популярните джаз изпълнители, като освен това е текстописец и актьор. Преди всичко обаче Gregory е човек с необикновена история. В следващите редове разказваме за вдъхновението, което е навсякъде. И ако Porter може да те научи на нещо, то е, че ако една мечта не стане реалност, то е заради грандиозното сбъдване на друга.

Как се ориентира към джаз музиката? Искал си да градиш футболна кариера?

От дете съм свързан с музиката, но никога не ми е минавало през ума да се занимавам професионално с това… Футболът винаги е бил моята страст, но нелепа травма, за добро или лошо, сложи край на тази мечта.

Все още имам белези, които ми напомнят за този период от живота.

Що се отнася до музиката…Всичко дължа на своята майка. Това беше нейното последно желание и аз дадох цялото си сърце, за да го осъществя. От днешна гледна точка мога да кажа, че джазът ми помогна да преодолея болката от смъртта й, така че едва ли някога ще спра да пея и да правя музика. Дори и ако хората вече не ме слушат и харесват.

Какво се изисква, за да спечелиш „Грами“?

Беше изненада за мен. Зад всеки успех стои много работа, особено ако искаш да градиш кариера. И все пак винаги се нуждаеш и от малко късмет, тъй като има толкова много страхотни музиканти, които заслужават внимание.

Имаш ли си муза?

Жена ми, синът ми. Въпреки че първият запис, който чух, беше на Nat King Cole, а вторият – на Louis Armstrong с Ella Fitzgerald. Nat King Cole се превърна в нещо като бащина фигура за мен. Израснал съм без баща и винаги съм търсил мъжкия модел за подражание. Когато слушах неговата музика, имах чувството, че той пее специално за мен. Това никога не ме е карало да се опитвам да звуча като него. Не мога обаче да отрека, че емоционалните качества на гласа му ми действаха като пробуждане.

Написал си песен за български уличен музикант. Какво те вдъхнови да го направиш?

Най-интересното е, че аз никога не съм виждал, нито чувал този човек, но някак си ме грабна и завладя тази история.

Веднъж някой ми разказа за гайдаря, който свири в центъра на София, описа ми красотата на музиката, която прави. Доста се впечатлих и веднага след това реших да напиша песен за него.

Надявам се да го чуя на живо, като дойда в София.

Каква е историята зад един от най-големите ти хитове 1960 What?

Това е песен, която посветих на бунтовете в Детройт през 1967 г. Тези събития бяха честа тема на разговор по време на вечеря. Майка ми и чичо ми разказваха историята от първо лице. Бях толкова разтърсен, че имах чувството, че самият аз съм минал през това. Нямаше как да не изразя тези емоции в музика и така се появи тази песен.

Какво очакваш от концерта? А от България?

Силно се надявам концертът ми да убеди още повече хора в качеството на моята музика. Не съм бил в България преди. Доста се вълнувам за всичко, което ще науча, когато дойда, въпреки че времето ще е доста ограничено.