Нещата от живота

Риск печели, риск... не, не губи, не слушайте Къци

Забелязвам все повече нещастни хора навсякъде – в офиса, в метрото, в магазина… Mоже би всъщност винаги са били толкова, просто напоследък се вглеждам повече в лицата и движенията. И след разговори с близки приятели стигнах до извода, че в голям процент от случаите това са последици от непоемането на риск, страх от промяната и неизвестното, парализиращото чувство за безизходица.

Има рискове, които изглеждат крайно глупави на 40 и безкрайно очарователни на 25:

НАПУСНИ РАБОТА
Напусни работата, която те изтощава и прави нещастен ходещ работник с безизразна физиономия. Аналогична ситуация е да прекъснеш обучението си по специалност, която просто не е твоето нещо, а на родителите ти. Сега са годините, в които е неприятно да сгрешиш, но не е фатално и непоправимо. Все пак решенията днес определят човека, който ще бъдеш след 20 години – как се виждаш да завършиш сега нещо, което не обичаш, за да го работиш до края на живота си?

Има странен парадокс с ходенето на кофти работа – реално виждаш всички неща, които те смачкват, твоите приятели също ти ги повтарят непрекъснато, но имаш едно измамно чувство на сигурност, без значение колко ти е заплатата.

Мозъкът ти е така устроен, че не иска да скочи от лодката и да плува до брега. Учудващо е колко време човек може да отлага щастието си, то си е направо цяло изкуство и заслужава награда за идиотизъм и страхливост.

Естествено винаги трябва да имаш резервен вариант. Ок – днес напускаш, измисли си супер стегнат бюджет, към който да се придържаш, както и фрийланс проекти, с които все пак да вечеряш през ден. Разкажи на всичките си познати, че отново си безработен, и възможностите сами ще почнат да изникват.

БЪДИ НЕОБВЪРЗАН
Трудно е, когато си във връзка, да я прекратиш и да останеш сам в нищото. Дори и да не си щастлив, някак си програмиран да приемеш това с една идея по-добре, отколкото мисълта за сингъл уикендите с пакет кърпички и две котки. Клишето, че по-добре сам, отколкото с друг човек в неприятна компания, работи и е истина, затова и се е превърнало в клише. Докато си млад, имаш повече свобода да рискуваш и в това отношение – цени себе си и си позволи да намериш човека за теб. Сега!

СМЕНИ СИ МЕСТОЖИТЕЛСТВОТО
С това, че от родния си град си отишъл в столицата, не си изчерпал въпроса.

Използвай и университета не само като образование и парче хартия (познато като дипломата, за която nobody cares), а и като възможност да опознаеш чужди култури и манталитет – дали ще е бригада, Еразъм или друга подобна опция, топката е в твоите ръце.

Разшири си кръгозора на 25, за да бъдеш страхотна пълноценна личност след това, а не мрънкало, което съжалява, че не си е изживяло живота както е трябвало…

Защото, докато се усетиш, вече си Младост 2…