Искрено, но не лично за сектата на розовите очила

Всички знаем, че няма отровни вещества, но има отровни количества. Същото е и с философията на положителното мислене, която вече не е просто мода или течение, а истинска опасна секта, заляла целия свят. Но да се разберем още в началото – нямам нищо против съществуването на това течение. И аз обичам да съм позитивна, усмихната, и аз вярвам в закона за привличането, силата на мисълта и енергията. Имам против сляпото доверие, отсъствието на разсъждение, имам против криворазбраната и неправилна употреба.

Вече е пълно с книги, книгища и книжлета по темата, които ти обещават как само с един прочит и малко практика светът около теб ще се обагри в ярките цветове на дъгата и нищо няма да е в състояние да дразни нервната ти система. Под нищо се има предвид наистина нищо – до такава степен може да усъвършенстваш себе си, че да изкорениш дразнението, което изпитваш от големия размер на ушите на партньора си, защото проблемът е в семената на твоя мозък, а не в ушите на гаджето ти (това не е ирония, пише го в една книга). С две думи може да си хем усмихнат, хем темерут, който няма емоции.

Толкова бързо и лесно се пускаш по пързалката, че преди да се усетиш, вече правиш странни въртежи и ръкомахания, за да прекъснеш нишката с всички бивши любовници, изричаш мантри, правиш кълбета, за да превърнеш мъжа си в милионер, и вариш чайчета от пресни листа на марихуана, за да изгониш злия дух от душата си, който се е заселил там преди хилядолетия.

Дотук чудесно, но не е зле да имаш предвид, че ако вярваш на всеки прочетен ред, всяка чута дума и всеки знаен и незнаен учител, може да стигнеш до:

ДЕПРЕСИЯ,
която е почти гарантиран бонус за хората с по-лабилна психика и липса на търпение. Трети ден вече законът за привличането не работи, изпращаш положителна енергия към Kосмоса, а продължават да те засичат, докато шофираш, измежду пръстите ти се изплъзват спонтанните усмивки на хората в трамвая. И въпреки огромната вежливост, която проявяваш към киселата касиерка в община Триадица, тя не те изпраща с думите “Довиждане, слънчево дете на Bселената! Желая ти любов и светлина!”. Какъв по-добър повод за сриваща депресия от това?! И така – ти не струваш, светът не струва, философията не струва. Прибирай се, завивай се и страдай!

ИЗОЛАЦИЯТА
е твоят следващ дом, ако вече си супер про сектант. Разбира се, можеш да си я причиниш сам, задрасквайки с червен маркер всички приятели и познати, които носят негативна енергия и изричат думи с неподходяща вибрация. Другият вариант е да бъдеш постепенно изолиран от хората, които не схващат твоята неестествена превъзбуденост. И когато приятел ти се обади, защото има проблем, има нужда от слушател, от събеседник, съвет или просто компания, ти влизаш в ролята не на приятел, а на пастор. Съветът ти “Да не ти пука, гледай положително” за нормалните хора си е чиста проба безразличие. Да не говорим за успокоения от типа “Ти не си грозен, ти си една красива маймуна”.

А когато вадиш мантри и дихателни упражнения от задния джоб, които решават всички проблеми, дори ипотечния кредит, вече звучиш налудничаво, почти болно. Името ти в телефонния указател се заменя с “Не вдигай”. Но не се отчайвай, ти си оптимист, все ще намериш някое упражнение за самодостатъчност.

ЛИПСА НА ОТГОВОРНОСТ И ПРЕКОМЕРЕН ЕГОИЗЪМ
Както знаеш от един мъдър психолог, човек има не правото, а задължението да бъде щастлив. Начинът, пътят и цената за това нямат никакво значение, важният си ти! Нараняваш, обиждаш, правиш глупости, дъниш се, но всъщност това не си ти. Действията ти са продиктувани от проблем в много минал живот. Съответно не е нужно да се извиняваш, просто мисли позитивно, все пак дължиш на себе си само щастие, а ако това причинява нещастие на някой друг, препоръчай му повече медитация. Все пак ти не си дошъл на този свят, за да се извиняваш за това, което си.

Така вглъбен в индивидуализма си, загърбваш всички задължения към социалните групи и другите същества, оправдаваш (без)действията си с правото си да бъдеш щастлив и избора да бъдеш позитивен човек. Слагай розовите очила и хич да не ти пука нито за мнението на другите, нито за тяхното съществуване, нито за глупостите, които вършиш.

ОТРИЦАНИЕ НА РЕАЛНОСТТА
Сектата на розовите очила може да те погълне като бездна и да потънеш в един свят, който на теория може и да е по-прекрасен от Страната на чудесата, но няма нищо общо с реалността, която те заобикаля. Ще кажеш “Какво по-хубаво от това?!”. По-хубаво от това е да бъдеш в сегашно време, да бъдеш на земята и да се радваш на реални неща и същества. Да знаеш къде се намираш, да си даваш сметка, че може и да не е перфектно, но си има чар. Да имаш истински приятели, да не получаваш съжалителни или стреснати погледи. Да не отричаш всичко, което не би паснало на илюзорния ти свят.

В името на всички висши сили те призовавам да не спираш дотук. Всеки в днешно време вече е философ и духовен учител, разбира се, и писател, та ти ли няма да бъдеш? Не пропилявай таланта си, гледай да се сдобиеш със сертификат за преминат курс с езотерично име срещу няколкостотин лева. И си в играта! Тъй като аз вече съм в играта и смятам себе си за доста талантлив и всеотдаен духовен водач, мога да ти кажа, че

ако сега се депресираш от настъпването на есента, е супер безcмислено. Обещавам ти, че с малко постоянство и силата на мисълта до края на май месец ще успееш да предизвикаш жарко слънце и лято.

И сега съвсем без ирония – не забравяй, че живееш във вселена, която се подчинява на физични закони, а доколкото знам, това означава, че има плюс и минус. Мисията на твоя живот едва ли е да победиш физиката. Да намериш баланса – да, но да очакваш само плюсове – не звучи разумно. Запомни, че всяко истинско учение и философия смятат действието за неизменна част от успеха. Докато си в активна възраст, действай, прави, струвай. Когато организмът ти остарее, ще имаш цялото време на света за медитация и молитви.

Виж още как да боравиш с нещата, които желаеш.