КАК ДА РАЗПОЗНАЕШ ЧУЖДЕНЕЦ В СЛЪНЧЕВ БРЯГ
Или разликите между теб и пришълците, които те карат да се чувстваш като цар и господар, богопомазан с красиви жени и евтина бира
Забравете всичко, което знаете за бетонения рай на Черноморието. Забравете за чалгата, за хотелите „на първа линия“ с изглед към други хотели, за амбулантните търговци, файтоните, тълпите пред фаст фууда, викачите пред заведенията, рикшите, хората в Speedo бански и сервитьорките тип „нямам да ти върна 5 лева“. Дори да успеете да забравите всичко това, ще се намерят едни странни хора, наречени чужденци, чиято цел е през целия ви престой в Слънчев бряг и за миг да не забравите къде сте. Някои от тях са еволюирали и са започнали да се сливат с околната среда, но все пак има някои особености, по които може да ги познаете и да се предпазите от това някой да се изповръща в краката ви.
НА ПЛАЖА / В МОРЕТО
Лесно ще различите чужденец на плажа по кожата, която след първото му плажуване придобива цвят на нещо средно между задни части на маймуна и застояла сьомга на промоция в супера.
Толкова е червен, че може всеки момент да се запали. Друго, което отличава чужденеца, е, че той винаги плаща за чадър и шезлонг, вместо да походи нищо и никакви 2 км по плажната ивица до фрий зоната в Несебър. Пие наливна бира, която плаща с шепа миксирани евро/лева монети и вярва, че ако заспи на плажа, ще се събуди с портфейл. И с часовник. И с джапанки. На плажа чужденецът хвърля фрисби, а българинът си стяга бицепсите и се оглежда за рускини. По правило чужденците не пикаят в морето – Our home, our toilet.
ПО КРАЙБРЕЖНАТА
Крайбрежната улица на Слънчев бряг е любимото място за разходки на всеки чужденец. Перфектният аутфит за случая включва наметната хавлиена кърпа и джапанки с „изнесен палец“. За разлика от тях българите ходят официално облечени, като учените още не са разгадали този парадокс. Чужденецът мисли, че е съвсем нормално да пита за пътя, като те спре на улицата с айпад със заредена карта на Слънчев бряг на полски.
Алсо йор гърлс ар соу бютифул енд дъ фууд хир ис фантастик, енд дъ бийр ис соу чийп.
Обича да гали коня на файтонджията и да пита за името му на своя си език. Може да го видите да обикаля наоколо с празна бутилка от минерална вода, търсейки контейнер. Някой го е излъгал, че има. Освен това само чужденец натиска копчето на светофара, да стане зелено за пешеходците ха-ха-ха, човече, не се шегувай. Като се напие, чужденецът обича да псува на български с бургаски диалект, а първата вечер обикновено прекарва в ареста, понеже мисли, че джобът на бермудите е добро място да скрие 5-те грама кока, купени от подозрително приличащ на полицай местен дилър.
НА КАКАО
Голяма част от чужденците не предпочитат да ходят на Какао бийч, явно неразбиращи буржоазните възгледи на капиталистическата средна класа, популяризиращи консуматорското общество и опростяването на масите. Все пак тези от тях, които ходят там, могат да бъдат разпознати по това, че се редят на опашката пред Бедруум и не разбират защо хората се блъскат. Като влезе в клуба, чужденецът скача и танцува и като цяло съсипва изградената „парти атмосфера“ от гледащи лошо едри мъжаги и гледащи празно „най-красиви жени на света“. Очевидно чужденците не могат да се забавляват като нас – теория, потвърдена и от факта, че пият на екс при пускането на песен на Давид Гета.
В КАПАНЧЕТАТА
Чужденецът може да бъде разпознат по това, че не пита колко струва бирата, преди да я поръча, което, както всички знаем, може да е доста опасно нещо.
Друго типично за него е, че отива направо на бара да си поръча кафе и стои там да го чака. „Алоо, това да не ти е Старбъкс, сядай тука, ще го донесе сервитьорката.“
В скара-бира павилиончетата обикновено сочи две кюфтета в питка и пита скараджията с недоумение „изнт ит дъ сейм ес хамбъргър?“, сякаш очаква да получи отговор различен от „по-убаво е“.
ДРУГИ ОСОБЕНОСТИ
За разлика от нашенеца чужденецът не е прозвънил всички познати и роднини в района дали нямат някое свободно място при тях, преди да си резервира почивката. Той дава 30 евро за такси до Влас и вярва на таксиметровия шофьор, че е спал с всичко, което ходи, пълзи и лети, а също и че шофирането му е само хоби, иначе има хотели и казина по цялото Черноморие. Чужденецът не знае за етническите проблеми с ромите, но е готов да слуша за това. С часове. Не се мръщи на Йегера, а като му да дадеш да пробва ракия, прави физиономии като Крис Тъкър в „Час пик“. Само чужденец дава 100 евро за 20 стрити на прах аналгина, а на другия ден даже звъни за още. Йес, йес, Димитър Бърбътов, гуд плеър йес, йес. Ходи в баничарницата, за да усети местния колорит и на тръгване от България задължително заявява, че най-много ще му липсва banitza s boza.