Нещата от живота

Ние сме най-големите си врагове и ежедневно сами си препречваме пътя, било то от страх, мързел или гордост

На колко от вас им се е случвало да имат страхотна идея, но все да я отлагат, независимо от началния ентусиазъм? И така, идеята постепенно започва да гасне, докато един ден не бъде напълно забравена. Питал ли си се защо постоянно се саботираме сами и какво би било различно сега, ако преди пет години не беше предпочел да идеш на кино вместо да започнеш да пишеш онази книга, която отдавна се върти в главата ти? Или вместо да отидеш на кафе с приятели, беше започнал да програмираш онзи код?

Животът ни е низ от решения, които понякога взимаме доста трудно. Не се изключвам, и аз съм си за сочене с пръст, защото често позволявам на привидно по-интересни неща да отвлекат вниманието ми от такива, които или са изключително належащи, или имат потенциала да променят бъдещето ми.

Нашето поколение живее в идеалния хабитат за развитие на специалисти по отлагането. Извинения има колкото искаш.

С тях главно успокояваме себе си, не толкова хората, които са увиснали заради нашата неспособност да бъдем една идея по-организирани, продуктивни и решителни.

РИБА В МОРЕТО

Според мен не е само до мързел или нежелание. Често се саботирам, когато не съм сигурна в резултата. Да, доста е щраусово, но си внушавам, че по този начин се предпазвам от по-лоши неща. Така де, няма как да падна от високо, ако си стоя на ниското, нали? Идва обаче моментът, в който се питаш как искаш да живееш – постоянно да изпускаш страхотни възможности, защото те е шубе, или просто да скочиш в морето и да се научиш да плуваш? Второто винаги е по-добрият вариант, доказано е, че физическото натоварване води до избистряне на ума.

НЕРОДЕН ПЕТКО

Дотолкова сме осъвършенствали уменията на саботаж, че успяваме да прецакаме не само бъдещето си, но и настоящето. Докато бях в Берлин още на втория ден започнах да си мисля колко ме е яд, че не живея там. Съответно оставащите ми 4 дни минаха в тръшкане и планове как като се върна, ще започна да планирам местенето си там. Това доведе до още повече размисли и угризения на съвестта как отново ще съобщя на родителите си, че зарязвам тях и страната, как ще напусна работа, колко ще ми е трудно да си създам социална среда на новото място. И накрая какво – дойде денят да си ходя и осъзнах как съм си убила хубавото изкарване с размисли по нероден Петко.

ЖИВОТ КАТО НА КИНО

Друг любим момент ми е като ми се случва нещо наистина, ама наистина хубаво, и аз вместо да му се наслаждавам максимално, започвам да си мисля как само след няколко часа вече ще е свършило. Или пък как това, което се случва сега е толкова силно като емоция, че не би могло да бъде надминато. Откакто си казах, че това са глупости, живея много по-добре. Единствено от теб самия зависи да попадаш в интересни ситуации и да срещаш вълнуващи хора. А с подобни размисли животът ни минава неусетно покрай нас, без дори да сме имали поддържаща роля в него.

С ГОРДО ВДИГНАТА ГЛАВА

Друг приятел на саботажа е гордостта. Тя е онази кучка, която прави неоправдани включвания, когато се опитваш да бъдеш истински. Тя ти шепне с благ глас как всъщност няма нищо хубаво в това да си искрен и раним, как не е редно ти да предприемаш първата крачка, защото колкото повече даваш, толкова повече ще страдаш. Тя е причината да си самотен и да живееш в миналото.

РЕЦЕПТА ПРОТИВ САБОТАЖ

Тук има универсален лек – бъди себе си. Започни да се доверяваш на инстинктите си, те, за разлика от майка ти, знаят кое е най-доброто за теб. Не чакай друг да налее бензин в двигателя ти, а намери вътре в себе си мотивацията, с която да задвижиш сложния механизъм, който си. Всичко е до нагласа – ако успееш да кривнеш дори и минимално от обичайната си траектория, ще започнеш да живееш с много повече лекота. Промените, особено когато са по самите нас, са процес, изискващ много време и търпение. Но ако си поставиш за цел да работиш по себе си, постепенно ще започнеш да откриваш нови страни от характера си, за които дори не си подозирал.