ФРИЙЛАНСЪР ИЛИ БЕЗРАБОТЕН ПОД ПРИКРИТИЕ?
Абе ти работеше ли нещо?
За предизвикателствата на ненормираното работно време, за неудобството да признаеш, че нямаш офис,и за смелостта да вършиш сериозна работа по пижама. Или колко е трудно да убедиш майка си, че работа може да се върши и на балкона, с лаптоп и чаша кафе подръка.
Много е трудно! Толкова много, че е по-разумно да се откажеш още в самото начало и да признаеш пред всички (само не пред себе си), че си безработен. Защото в очите на другите ти ще си останеш такъв, независимо колко много усилия хвърляш, за да ги убедиш в обратното. Единственото, което можеш да направиш, за да си отмъстиш на неверниците, е да ги дразниш. За съжаление обаче и това не е лесна работа, а на всичкото отгоре и тя е ненормирана, демек трябва да я вършиш 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата. И понеже знаем, че като фрийлансър нямаш особено много време за пилеене, ще ти помогнем за изпълнението на тази нелека мисия с няколко практични и изпитани съвета.
КАЖИ ИМ, ЧЕ ИЗКАРВАШ МНОГО
Да бъдеш фрийлансър в много отношения значи да нямаш. В това число шеф, работно време, работно място, но най-вече – постоянен доход. А понякога и доход като цяло. Но това не бива да става обществено достояние. Дръж се така, сякаш за теб парите са нещо абстрактно, което далеч не играе ключова роля в живота ти. Подобен мироглед е присъщ на по-заможните люде, които разполагат с достатъчно средства, за да осъзнаят важността на останалите радости в живота.
Прави се, че не знаеш кое колко струва – това ще покаже, че цената за теб е без значение. Изненадвай се всеки път, когато чуеш колко пари получава някой от обкръжението ти, и кимай съжалително с глава.
Когато можеш, черпи. Може да е нещо малко, кафе или минерална вода например, важното е да се изявиш като платежоспособен безработен, което само по себе си е впечатляващо и със сигурност ще събуди завист у останалите. И като стана въпрос за вода, гледай да не се изпуснеш, че се е случвало да взимаш пари назаем, за да си платиш битовите сметки у дома. Защото, ако управлението на личните финанси е сложна задача за един служител с твърда заплата, то за фрийлансъра с плаващи доходи това предизвикателство е с тройно повишена трудност. Особено в началото на кариерата му, когато не е натрупал достатъчно лош опит и умения за добро дългосрочно планиране.
ПОКАЖИ ИМ КОЙ Е ШЕФЪТ
Това е едно от най-любимите ми неща по отношение на фрийлансърството – няма шефове! Има клиенти, партньори, подизпълнители, но шефове – не. За сметка на това всеки един от гореспоменатите има потенциала да бъде също толкова изискващ, досаден, объркан, объркващ и незнаещ-какво-иска, колкото един средностатистически началник. Другите обаче това не го знаят. Пред тях настоявай, че ти сам си си шеф, и освен това имаш на главата си един куп подопечни, които треперят при всяко твое позвъняване. Когато ги споменаваш в разговор, наричай ги „рая”, „подчинени” и „шепа некадърници”, за да затвърдиш впечатлението, че си не само голяма, но и страшна работа.
Щом някой заговори с лошо за шефа си, цъкай с език и се чуди на глас как е възможно такова нещо и кой би могъл да го изтърпи. Не споменавай нито дума за това, че никога не си имал по-гаден шеф от себе си.
Защото никой от предишните ти началници не те е държал буден в малките часове на нощта, за да довършваш „един много важен проект”; не те е оставял без заплата, защото клиентът, за който си се трудил цял месец, не е благоволил да си плати; не те е карал да се занимаваш с товаро-разтоварни, спедиторски, книговезки и други дейности, напълно разминаващи се с компетенциите и уменията, описани в трудовата ти характеристика.
ПРИЗНАЙ СИ, ЧЕ СИ ЖИВЕЕШ ЖИВОТА
Като за начало спри да си вдигаш телефона преди обед. В противен случай ще събудиш излишни подозрения и току-виж някой си помислил, че все пак имаш някакъв график и вършиш нещо. Ако случаят го изисква или имаш съмнения, че обаждането е важно, отговори, но едва след петото позвъняване. Освен това бъди видимо раздразнен и при възможност вкарай сънен хрип в гласа си.
Когато можеш, симулирай, че си на почивка. През лятото, за по-добър ефект, дръж на пауза някой трак с шум на вълни в YouTube и го пускай по време на телефонни разговори с наистина работещи хора.
В допълнение можеш да сърбаш чешмяна вода през сламка, извинявайки се сконфузено, че си нарушил добрите обноски в името на това да се разхладиш с поредния плажен коктейл.
Така ще развенчаеш мита, че работата си е работа, независимо откъде я вършиш, и ще докажеш, че не просто си клатиш краката по цял ден, ами го правиш на хубаво място. Не забравяй да поддържаш веселата нотка в гласа си, напук на незнаещите-какво-искат клиенти, некадърните подизпълнители и невъзможните крайни срокове, които дебнат от монитора на компютъра ти и са в състояние да сковат в лед и най-горещото лято.
НИТО ДУМА ЗА РАБОТА!
При все че всички знаят, че си безработен, все ще се намери някой да те попита: „Ти с какво точно се занимваш?” В такива случаи най-добре отбий въпроса. Направи се на разсеян и небрежно смени темата. Ако не стане, спомени нещо за фирмата на баща ти – има огромна вероятност това да се приеме като потвърждение на всеобщото мнение, че вашите те издържат. При най-лошия вариант, когато събеседникът ти проявява нездрав интерес към теб и работата ти, кажи, че си нещо като PR. И децата знаят, че тази професия се изразява основно в ходене по партита и коктейли, а тези занимания прилягат перфектно на имиджа ти.
В случай че разговорът се разгърне (не по твое желание, разбира се), насочи интереса на събеседника си върху незначителни детайли, каквито са например храната и дрескодът на работното ти място. Бъди лаконичен. Кажи, че храната е по твой вкус, без да споменаваш, че обикновено обядваш между 16 и 18 часа, а от последния път, когато си изпивал кафето си топло, е минал повече от месец. Дрескода определи като „непретенциозен” – никой не е длъжен да слуша терзанията ти по повод на това, колко е трудно да си в работна кондиция, когато пижамата, която си облякъл, буквално крещи: „Време е за сън!”
-700x390.png)
редакторите
