НА КОГО ЩЕ ЛИПСВА „ВЕЧНОТО ДЕРБИ” ?
В този живот нищо не е вечно, дори и епичният синьо-червен двубой
Ще започна от там, че съм голям футболен фен. Жал ми е, че футболът ни достигна това ниво, а именно дъното и дори по-надолу от него! Като се замисля, ситуацията е такава, че човек поглежда нагоре, вижда дъното и си казва: „Леле, колко ли е хубаво там…”
Ако през 2010 г. някой ми беше казал, че през пролетта на 2015 г., шампион ще е „Лудогорец“, ЦСКА ще е при аматьорите, а „Левски“ на практика е без боеспособен отбор, щях да реша, че през 2012 г., светът наистина е свършил, а картината, която ми описват, е постапокаптична.
Такава е самата истина, дами и господа. Дотук обаче със сълзите за провалените мечти и загубените идеали. Окопитих се малко и съвсем осезаемо си зададох въпроса: „Защо, аджеба тъгува Гилбърт Грейп?” Защо пък трябва да ми е мъчно, че две-три години няма да има „Вечно дерби”? Следващите редове са вдъхновени от облекчението ми и като гражданин, и като запалянко.
Живея в София и като гражданин трябва да ви кажа, че провеждането на това дерби ме натоварва изключително много. Всичко ми се струва някак безсмислено и дори ненужно.
От това да даваш стотинки за печен слънчоглед, който да люпиш и плюеш на стадиона и после да се ядосваш, че той няма европейски вид, до това да заобикаляш през Пазарджик, за да се прибереш вкъщи, защото от мерки за сигурност целият център е опасан с полиция.
И на полицаите не им е лесно, драги мои читатели. Цялото кралско войнство се събира да пази: гражданите от привържениците, другите обикновени фенове от привържениците, играчите от привържениците, треньорите от привържениците и привържениците от самите привърженици. Получава сеедин омагьосан кръг от пазене, в който понякога е най-добре да се пазиш сам, да ходиш с дрехи с неутрален цвят и да си по-осторожен какво се случва около теб. Винаги, когато е имало мач, ми е било тъпо и за хората, които по същото време имат планове в центъра и те са свързани с Борисовата градина. Намеренията им директно се осуетяват, паркът е пълен с полиция и привърженици и това някак не създава настроение за добро прекарване на един обикновен гражданин.
Като левскар също няма да ми липсва особено, защото последно време натрупахме рекорден брой загуби, качеството на футбола падна до под морското равнище, а трима приятели настинаха една зима, докато гледаха как за 120 минути двата отбора отправиха общо 2 удара във вратата. Даже ще ми е по-добре. Когато те бие отбор от Разград, който преди две седмици е играл срещу най-добрите в Европа в Шампионска лига, е някак по-престижно, а и ако си от София, честно казано, няма техен фен, с който да се засечеш и да те бъзне. Това последното да не се приема толкова лично, уважавам проекта на „Лудогорец“.
Вечното дерби ще липсва най-много именно на тези привърженици, които споменах по-горе. Макар и да не са ми докрай симпатични,
те са нужни на един футболен мач, за да има хореография и кой да пее с настроение, така че човек малко или много да се почувства поне за секунда, сякаш гледа финал от Шампионска лига, а не двубой между спящи гиганти, които са на път да умрат в съня си…
Нищо в този живот обаче не е вечно, дерби пак ще има. Затова, скъпа моя София, ще вляза в ролята на дербито и ще ти кажа: Don’tcryforme, Sofia ! I’llbeback.
И едва ли ще липсва на жените… Те така или иначе не разбират…