Нещата от живота

Хем боли, хем сърби...

Всичко започва още в момента, в който се излюпиш. Свикнал си си на тъмно и на топло и изведнъж ти се случва нещо подобно на това да ти дръпнат пердетата в слънчев ден, когато си с махмурлук. И какъв живот да искаш, когато някой те издърпва за главата или за краката от иначе удобната ти позиция, за да те заведе на някакво супер странно и объркващо място, където не можеш да си кажеш нито какво ти се яде, нито какво ти се пие, нито че тоя памперс си го направил трета употреба вече… После идва абсолютната шизофрения на тийнейджърството, която я избутахме някак си и дори не беше чак толкова зле. После ни предупреждават и за кризата на средната възраст и, че критическата не прощавала на никого. Това, за което не ни предупредиха, е кризата, в която попадаме някъде между 20-ата и 30-ата си година.

Признавам си, че няма такова нещо като криза на младата възраст. Поне в Google не пише нищо по въпроса. Но подобен термин се оказва нужен, за да обясним особеното състояние, в което все повече млади хора попадат.

Това е състояние, в което хем си голям и знаеш какво искаш, хем си все още неосъзнат и не ти стиска.

Имаш някакви планове за бъдещето, постигнал си нещо и все пак стоиш под душа и се чудиш какво ще правиш с живота си. Искаш да си „голям” и да си плащаш сметките, но не искаш да работиш от 9 до 6 и да влизаш в матрицатаА въпросите са толкова много… Спи ли ти се, или те мързи? Защо не излизаш, когато хората ти звънят? Защо не излизат, когато ти им звъниш? Защо отделяш повече време за ровене из обяви за работа, когато имаш качествата да ги прекарваш в истинска работа? И то качествена. Къде е младата ти кипяща кръв? Как къде?! В торент сайтовете, под формата на супер потребител, свалил всички сезони на „Игра на тронове“ и „Как се запознах с майка ви“.

Кризисно ти става, когато отново е петък, а ти не избухваш някъде. Кризисно става и когато всичко, което правиш, е да избухваш. Най-общо казано, тази криза ти се отразява по няколко основни, дълбокопсихологични начина.

Първо, изпадаш в лека форма на раздвоение на личността. Един приятел ми каза, че иска да си остане дете завинаги, а седмица по-късно сподели, че вече се чувства като пенсионер, и му е много добре.

Второ, ставаш биполярен. Познаваш онези „никакви” периоди, в които просто не знаеш какво ти се прави. Нито ти се спи, нито ти се мързелува, нито ти се занимава с някаква активна дейност. Нито искаш да си голям, нито да си дете. В един момент започваш да се луташ между двата полюса и да откачаш. С единия крак в детството, а с другия в света на възрастните, накрая се чувстваш разчекнат между два свята, по средата на които има яко неяснота, страхове и комплекси за малоценност.

Кризата не е диагноза за нас, та ние израснахме в една постоянна криза. Кризата е състояние на духа. В кризата на младостта не ти достигат парите, опитът, а понякога и мозъкът. Лошо е, че невинаги оценяваме онова, което имаме, и страдаме за изгубените времена.

Хубавото е, че няма вечно да сме толкова дезориентирани. Иде нова криза, която ще те разклати по друга скала. Пази се от вторичните трусове и не се плаши!

Виж кои са най-често срещаните грешки на растежа, през които всеки трябва да мине.