Как да се справим с третия вид
Децата са от друга планета? Факт. Космически кораб ли ти е нужен, за да достигнеш до тях, или само малко находчивост и търпение?
Независимо дали сте родител, или сте от онези хора, чиито приятели, роднини и съседи се размножават главоломно, със сигурност сте си мислили поне веднъж, че децата идват от друга планета. Че са странен вид екземпляри, изпратени на Земята, за да подложат на изпитание нашия здрав разум, търпение и сили. Че разбирателството с тези малки същества от третия вид изисква свръхестествени способности. А в същото време са толкова сладки, невинни и обаятелни. Къде е уловката и как да се справиш с този парадокс? Няколко съвета ще ти помогнат да скъсиш дистанцията и вече да не се плашиш от новите членове на компанията.
НЕ СЕ ОТНАСЯЙ С ТЯХ КАТО С ИЗВЪНЗЕМНИ
Въпреки че има безброй доказателства, че децата са управлявани от Кораба Майка, това съвсем не ги прави извънземни. В същността си те са малки мъже и жени, които не са достигнали полова зрялост, което ги прави абсолютно познат вид – хора, като теб и мен, но доста по-симпатични. И малките кученца и котенца са много сладки, но не се държиш с тях чак толкова идиотски, нали? Не изпадай в паника: “Ами сега какво да правя, какво да кажа, как да го разсмея?”. Последния въпрос може да си го зададеш само в случай че си цирков артист. Иначе рискуваш да получиш онзи неразбиращ детски поглед, който те кара да се чувстваш адски глупаво. Това съвсем не означава, че следващия път, когато видиш съседското петгодишно момиченце, трябва да й кажеш “Здрастиии! Как сиии?”, но пък и не е нужно да се държиш като изпаднал от планетата на маймуните.
НЕ ГИ УЧИ НА МЪРЗЕЛ
Няма как да не си чувал (произнасял) командите “Седни!”, “Млъкни!”, “Спри се малко!”, “Кротувай!” и така нататък до безкрайност, които ехтят след всяко пъргаво дете. Ти все гледаш да опънеш морна кълка и недоумяваш защо децата не споделят с теб това блаженство. Децата са пълни с енергия и са най-заетите хора на света. Толкова са заети, че можеш да се измориш само като ги гледаш. Не ги спирай. Ако иска да се навре под масата – да го направи, сега му е времето. Ако иска да тича – да тича. Теб никой не те кара да го правиш, затова не искай от него да мирува като теб, да кръстоса крака и тихо да се наслаждава на безвремието. Не е честно, твоят филм не е неговият филм.
Някой ден то само ще открие изкуството на лентяйството, не се опитвай да изпревариш времето. Докато ти се чудиш от къде черпят цялата тази енергия, те недоумяват от къде вадиш целия този мързел.
НЕ ИМ ОТНЕМАЙ СОБСТВЕНОСТТА
Ние, възрастните, смятаме пълния контрол над детето за свой дълг. Дълг, който се разпростира дори и върху вещите и подаръците на малкия човек. Подаряваш играчка на детето и миг след това се превръщаш в маниакален пъдар, който стриктно следи за състоянието, експлоатацията и местонахождението на този подарък. Ако след всеки подарък, който получиш, си подложен на подобна репресия, едва ли ще ти е приятно. Да, децата са по-непохватни и чупят почти всичко, но с достатъчно търпение и обяснение ще го научиш да носи отговорност за собствените си вещи и постъпки. Вечните заплахи за отнемане и условията, съпътстващи подаръка, единствено усилват неприязъна на детето към предмета и желанието му да се отърве от нещото, което усложнява живота му. И ако то е решило, че ще има счупена количка или кукла с липсващи крайници, примири се. Твоята работа е да обясниш причинно-следствените връзки с прости думи, а не да забраняваш, отнемаш и предотвратяваш всяко разрушително събитие.
ПОКАЖИ ИМ ОГРОМНИЯ СВЯТ
Светът за тях е огромен – буквално. Масата е огромна, столът е огромен, ти също си огромен. Затова помогни му – покажи му какво толкова има на масата отгоре и не се дразни, че вечно иска да наднича там, подай една ръка при превземането на големия връх Столa. Покажи му предмета от най-високия рафт, който се намира на разстояние няколко пъти собствената му височина. Бъди добър великан, сподели света си с него – то ще ти бъде много благодарно, а ти ще откриеш колко интересно наистина е всичко около теб.
Знай, че няколко крачки за теб означават едно, но за него това може да означава голямо пътешествие. Имай предвид, че то вижда предимно крака и задници. Покажи му нещо друго.
НЕ ПОДЦЕНЯВАЙ ПРОБЛЕМИТЕ ИМ
Ако едно дете ти сподели проблемите си, това означава, че ти има доверие и те смята за авторитет. Не си играй с това доверие и не се присмивай на вълненията му само защото ти си минал през това преди повече от 20 години. На него не му е забавно, не и сега. Проблемите в детската градина са сериозно нещо, проблемите в училище също, защото това е тяхното ежедневие, техният свят. Моите и твоите проблеми са свързани с работа. Защото това е ежедневието ни. Проблемите на пенсионерите са свързани с пенсията и защо внукът още не се е оженил. И това е съвсем нормално. Затова, когато някой в детската градина каже на красивото малко момиченце, че е грозно – това е проблем. Първата несподелена любов е голяяям проблем. Ако смяташ да го потупаш по рамото и смеейки се, да му кажеш: “Ох, колко си сладък! Да ти имам проблемите. Няма нищо, ще ти мине”, не го прави. Това ще го обиди и ще го накара да се чувства незначително.
Когато племенникът ми в първи клас преживяваше любовна драма и чу изречението “Ще ти мине”, се затвори и тайно разпитваше за хапчета, които да го направят по-висок, защото неговата изгора беше в трети клас.
И аз в първи клас не исках да ходя на училище, когато ми извадиха два зъба, за да не ме види Радо. Сега спомни ли си твоята първа мъка? Те наистина страдат и преживяват драми, дори по-истински от нас, защото при тях са наранени чувствата, а не егото.
И не на последно място, давай им много любов и не се дръж с тях така, както не би искал да се държат с теб. Нали се разбрахме, че всички сме хора.
Това не са научно доказани факти. Това са собствени умозаключения, до които достигнах, благодарение на най-прекрасния си опит в този живот – този на леля.
Виж как една майка вижда щастието през очите на детето си… макар и мокри до кости.
А един ден, след достатъчно любов и разбиране, може да получиш тази статия в обедната си почивка.