Нещата от живота

Съществува ли правилен момент да си сбъднеш мечтите или само нещата, които трябва да жертваш, се променят?

– Да, и сега вече съм на 59, разведох се, децата ми пораснаха, имам си парите в банката и дойде време да си преследвам мечтите.

Каза ми го чичо Дрю, както той настояваше да му казвам. Докато се бяхме събрали на верандата към 11 вечерта след тежък работен ден, по улицата мина симпатичният човек със сламената шапка, който си свиреше на хармоника. Ние му изръкопляскахме,след като спря да свири, и той се качи при нас и седна на един стол. И си разказа живота. Защото на непознат казваш всичко. По-лесно е. Не те съдят, а клатят глава с разбиране – престорено или не.

Та ънкъл Дрю свири на хармоника. Твърди, че е най-добрият на Източното крайбрежие. Или поне в Джърси. Усмихва се широко, ама всъщност е малко тъжен. Казва, че сега му е добре. Няма задължения, свършил е каквото се е очаквало от него, има стабилност и е решил, че ще си сбъдва мечтите – ще е музикант и ще има собствено тв шоу. Само че трябва да действа бързо. Защото е на 59.

Разказа, че е имал голям бизнес за пакетиране на гъби, които е продавал в Ню Йорк и Бостън. 47 милиона от продажби на година. Работни дни – 7 от 7.

– Заслужаваше ли си, ънкъл Дрю?

– Да.

– Ама това са ти били най-хубавите години..

– Да, но сега мога да правя каквото си поискам.

Не знаех как да го асимилирам това изказване. Разбирам неговата гледна точка, защото бизнес успехът в САЩ е много високо ценен, но човешкото ми се губи. Представих си ънкъл Дрю на 25, в началото на 80-те, как обикаля фабриките за пакетиране с хармоника в джоба. И си отлага мечтите – за 2015, когато ще има пари в банката, няма да има жена и ще прави каквото си иска.

– Защо се разделихте със съпругата ти?

– Защото тя мислеше, че съм луд заради това нещо с хармониката, и не ми позволяваше да свиря пред публика… а и беше на хапчета от няколко години. Ама сега е добре.

Има 3 деца – един син и две дъщери. Едната не му говори. Преди няколко години се покрил в Доминикана, където “правел само глупости”и забравил рождения й ден. Сега вече е чист. Но смята, че тя не му говори заради рождения ден.

Тук някъде каза, че разсъждавам много зряло за годините си, даде си визитката и каза, ако искам да намина някой път, за да си поговорим насаме. На нея пишеше: Blues harmonica, vocalist, comedian and entertainer.

– Ще си помисля, ънкъл Дрю – отговорих аз. – А пътувал ли си?

– Аз ли?! Дааа… бил съм в Мисисипи, Флорида, Калифорния..

– ?!?! А някъде извън Щатите… в Европа например?

– Не, човече, какво ще правя в Европа?!

Реших да не разказвам на ънкъл Дрю какво има да се види в тъпата Европа, а продължих да питам:

– Телевизионно шоу казваш… Как мислиш, че ще се случат нещата?

– Ами ще стана известен – качвам клипчета в YouTube. Пусни си някое някой път. Много съм добър.

– Добре, ънкъл Дрю. Ние ще си лягаме. Беше ми приятно да се запознаем.

– И на мен. Пази визитката, като стана известен, ще струва много – каза той и се изсмя. Пак малко тъжно.

– Обещавам, ънкъл Дрю.

Виж още историята на един човек, едно пиано и една мелодия, която променя живота му.