ПРОБЛЕМЪТ НЕ Е В ТЕБ, В… КОМПЮТЪРА МИ Е!
За онлайн драмата, или защо всичко, което обичаш, или е неморално, или вредно, или НЕ ти отговаря на съобщенията?
“Seen”, “Active now”, “Web” и онази зелена точица, когато е на линия. И не ти пише?!? Скоро прочетох нещо, на което много се смях. Една позната девойка написала статус във Фейсбук. „Всичко, което обичам, е неморално или вредно, или не ми отговаря на съобщенията.” Каква хубава интерпретация, подходяща за днешната реалност. И докато гореспоменатите думички за някого са просто думички, за онези момичета (предимно), които са в едно специфично, модерно днес състояние и се изживяват като нещо средно между детектив, кралица на драмата и мъченик, са истинска агония. Кога социалните мрежи ни правят услуга, сближават ни и улесняват комуникацията и кога я скапват?
Съществуват десетки, дори стотици статистики за това, колко бракове или връзки са провалени заради социалните мрежи, мобилните телефони и така нататък. И докато написани на хартия изглеждат някак абстрактно, всъщност май рядко си даваме сметка колко пъти всеки от нас е прецаквал приятелство или други взаимоотношения заради „модерните технологии”.
Почти всеки има подобен случай. Сещаш ли се за онзи път, когато някой приятел ти каза, че не му се излиза или е зает, и след това го бяха тагнали на същото място, на което го врънкаше да отидете? Или тръпката ти, която преследваш от месеци, го/я болеше главата и баммм… снимка от някое място, на което е предпочел да отиде без теб?
В такива случаи станалото – станало. Дори е услуга, тактичен начин да разбереш, че някой има нещо по-интересно за правене. Не в това е проблемът.
КАКВО ЗНАЧЕШЕ ОНОВА МНОГОТОЧИЕ?!?
Кофтито е, когато хората спрат да си говорят очи в очи или дори изобщо не започнат да го правят. Да седиш и да гледаш едно прозорче някъде в десния ъгъл на компютъра си или на телефона… невинаги води до най-добрата развръзка. Ама онова „ха-ха” иронично ли беше, или пък наистина се забавлява? Прати ми сърдито човече, дали не се ядоса? Или какво значеше онова многоточие накрая?!?
Освен че никога не можеш да познаеш тона на човека отсреща, който между другото също втренчено зяпа в дисплея, рядко можеш да разбереш какво наистина иска да ти каже.
А той можеше да е бъдещият ти най-добър приятел или любовта на живота ти, ако четяхте по един и същи начин онова „ха-ха”. Едва ли, но все пак…
МИНУТА Е МНОГО
Освен това комуникацията в социалните мрежи рядко протича в нормалното темпо. Някой ти пише нещо, ти го прочиташ, започваш да го обмисляш, да го препрочиташ отново и отново. После мислиш какво да отговориш, триеш го, пишеш го пак, след това ти се струва тъпо и го триеш пак. Накрая написваш нещо толкова неадекватно и далеч от първоначалната, първична и естествена реакция, че сам се чудиш как ти е дошло след всичките тези размишления. А да си представим обикновената, деветдесетарска ситуация – човекът седи срещу теб, казва ти нещо, чуваш го и след максимум 3 секунди отговаряш. Без драми, многоточия, скъсани нерви и излишни проблеми.
И на кого е нужно това? Точно така – на никого. Ама като гледам, жените са тези, които по-често се възползват от този удобен момент на драматизация. Виждала съм около себе си умни, красиви и успешни жени, които влагат толкова енергия в това да мислят защо някой мъж им написал или не им написал нещо, че ако я бяха вложили в учене например, щяха да са доктори по някоя сложна за произнасяне специалност.
ТОНОВЕ НАПРАЗНО ИЗГУБЕНО ЖЕНСКО ВРЕМЕ
По скромните ми наблюдения мъжете са по-стабилни, що се отнася за тези онлайн драми. И слава богу, де. Картинката би била още по-жалка. Точно затова анализите на подобни ситуации не водят до нищо друго освен до часове напразно изгубено женско време. Няма нищо по-лесно от това, ако искаш да кажеш нещо на някого, просто да му го кажеш. Без мелодраматични статуси и песни във Фейсбук, „иронични” харесвания на снимки или нещо такова. Ако си на повече от 15, подобни неща не водят до нищо добро. Всички се убеждават рано или късно, повечето по трудния начин.
Понякога някой не ти отговаря, защото ръцете му са заети, точно си е купил кафе и баничка, а пък и вали и едва крепи чадъра, докато вади телефона от джоба си, за да погледне дали не е нещо важно, защото точно е влязъл шефът и е дал някоя важна задача, защото е дошъл неговият ред на опашката в банката и е забравил.
И ако се врътнеш обидено, защото „този нещастник го прави нарочно” – честито, може и да попаднеш в статистиката с провалените връзки.
Друг път отговор няма не защото твоят приятел или любим го е видял и нарочно чака да мине време, за да те дразни, защото иска да страдаш или да си мислиш, че е с някоя друга. А просто защото не иска да ти пише или няма какво да ти каже.
ГОВОРИ МИ, ГОВОРИ МИ!
Как обаче да направиш разликата между двете ситуации, без да скъсиш живота си с няколко години? Ами говорете си бе, хора!
Лято е, един споделен фреш в някой слънчев следобед прави чудеса.
редакторите
