Нещата от живота

Или как да превърнем пътуването с градския транспорт от неприятно изживяване в приятно?

Искаме или не, на голяма част от нас ни се налага да започнем деня си по един немного приятен начин. Да, става въпрос за епичното пътуване с градския транспорт.

На всички нас, трудещи се, учещи се или просто размотаващи се хора, ни е писнало от мъчението, през което трябва да минаваме всеки път, когато решим да стигнем от точка А до точка Б. Вследствие на това половин час по-късно сме толкова разярени, че оплескваме още първата задача на работа. Е, разбира се, има и по-лош вариант – да си изкараме нервите на близкото същество, което е благоволило да ни се обади или пише просто за да разбере как сме.

Е, хайде по-кротко!

За да бъда по-достоверна, ще си призная, че съм от онзи тип хора, които избухват много бързо, но дълбоко в себе си са добри и мирни същества. Ето защо реших всяко едно мое пътуване на път за работа да бъде по-скоро една забава, отколкото нерви, хвърлени на вятъра. Все пак всички сме ходили на цирк, за да се посмеем, нали? Ето как става това:

„АЗ ТУКА ДА НЕ СЪМ ТИ КАСА, А?!”
Да, това е най-често срещаният мил отговор, когато вместо един лев изкараш двулевка в опит да си купиш билет. Не че го правиш от мил жест към шофьора, просто искаш да си нормален гражданин. Знаеш ли какво, следващия път, вместо да се развикаш или да се разтрепериш от нерви, му се извини. Кажи му, че в никакъв, ама никакъв случай не си искал да го обидиш с тези два лева.

Заслужава си, само заради тъпия поглед, който ще последва от тези думи. Може и да си го снимаш за спомен.

„А ТОЯ АВТОБУС СПИРА ЛИ НА ПЛИСКА?”
Ако не се намери поне един човек, който да ти зададе точно, ама точно тоя въпрос, докато си чакаш автобуса, значи нещо въобще не е окей.Така че спокойно, за мен това е като онзи, вселенския въпрос от „Пътеводител на галактическия стопаджия” и затова винаги много замислено отговарям „Отговорът е 42, но иначе не знам.” Е тук вече пада голям смях.

КОГАТО ПЪТУВАШ С ОЩЕ 348 573 ДУШИ В МЕТРОТО.
Няма да навлизам в подробности за това екстремно преживяване на близост, защото всички знаем какво е. Затова направо ще споделя моя неоспорим лек в тази ситуация, а именно – не се ядосвай, пусни си любима и нахъсваща песничка от сорта на Trololo, даже е много препоръчително да е точно тя и просто се наслади на гледката. Абе, пробвай.

БАБАТА, БЪРЗАЩА ЗА БИЗНЕС ПАРКА
Аз лично се обърках с целия този хайп около Бизнес парка. И не знам защо всички баби се запътват натам в 9 часа сутринта. Има нещо мистично в това. Затова последния път, когато едно сладко бабе се бе натоварило с две торби праз лук и разпитваше нахално всички чакащи, включително и мен, си я представих като gif-че от imgur и ми стана толкова смешно, че дори за миг не се възмутих на тази зловонна ситуация.

Така че, възползвай се, пълно е с ходещи мемета.

ХОРАТА С ЛЕВИ РАЗБИРАНИЯ
Да, става въпрос за тези, които упорито си държат да се возят отляво на ескалатора. Ами те малко са си кауза пердута, честно казано, все още изпробвам варианти с тях. Минах през снимане на вайнове, побутване с чадър отзад и какво ли още не. Все още не съм се спряла на нещо конкретно, но пък така, като експериментирам, всеки път ми е още по-интересно и забавно.

И ВСЕ ПАК
Идеята ми тук не е да те науча да използваш моите фрази или пък да изтъкна най-лесните начини да те набият на път за работа, а да те светна, че пътуването в градския транспорт е супер забавно – въпрос на въображение. Макар че, ако влезе контрола и си без билетче, е тук вече със сигурност ще ти трябва много, ама много въображение. По-добре си остави част от него и за остатъка от деня и си пътувай редовно, ако питаш мен.

Ако трябва да обобщя всичко, казано дотук – то е да се смееш повече, независимо от ситуацията, в която попадаш.

А това са 5-те вида досадници, на които от сърце ти пожелаваме никога да не попадаш.