Нещата от живота

За моментите, в които дори и ние не бихме искали да сме около себе си

Жените сме ужасни същества. Не, сериозна съм. В следващия текст няма да срещнете и капка женска солидарност. Някои истини трябва да ги посрещнем челно, да ни поочукат малко, за да се вземем в ръце, че положението отдавна е извън контрол.

Понякога седя отстрани, наблюдавам и се чудя мъжете как се съгласяват да общуват с нас, да ни обичат, да се женят за нас и прочие. Едни намръщени, мърморещи, изискващи, недоволни, обсебващи, анализиращи … Аз самата съм се улавяла, че на моменти се държа като някого, с когото не бих изпила и едно кафе дори. Но да разгледаме нещата едно по едно:

И ТОЙ МИ КАЗА „АМИ ДА“ И СИ ВДИГНА ВЕЖДАТА! И ЕЙ ТАКА МЕ ГЛЕДА! ПРЕДСТАВЯШ ЛИ СИ?!

Дай сега да му ударим един половинчасов анализ на тема: „Какво е искал да внуши героят с въпросната повдигната вежда?“ Дали е целял флирт? Или може би вътрешно ти се подиграва, защото е усетил колко си си паднала по него? Или пък е пренебрежение? Или изненада? И само да се опиташ да предположиш, че не е значело нещо конкретно, и жива ще те изяде, защото тя е чела книги за невербалната комуникация и в живота НЯМА НИЩО СЛУЧАЙНО.

Гледа ли те? Как те гледа? Ама гледа ли те, когато и ти го гледаш? Гледа ли и други? КОЯ Е ТАЗИ, КОЯТО ГЛЕДА?

Не знам. На моменти си мисля, че ако ги нямаше мъжете, с които понякога се държим като с лабораторни мишки, жените щяха да разсъждават по някакви далеч по-продуктивни теми с такова усърдие, че човешкият прогрес щеше да е достигнал невъобразими висоти.

Както обичам да казвам – мъжете са далеч по-опростени от нас. Когато казват или вършат нещо, в по-голямата част от случаите имат предвид точно това нещо. Когато ги питаш нещо и те отговорят „Не“, имат предвид  „Не“. Когато питаш жена същото нещо и тя ти отговори „Не“, много е вероятно да си мисли нещо между „Да“ и „Може би“. 

Мъжкият мозък просто функционира различно. Те не обичат да се натоварват излишно. И колкото и ти самата да си повдигаш веждата театрално с идеята той да схване някакъв намек, шансът да я регистрира тая повдигната вежда граничи с нула. Но ако той си пада по теб, ще направи необходимото, за да го разбереш. Дишай.

СТАТУСИТЕ ЗА ИСТИНСКИЯ МЪЖ

Патетично-лирико-излагащи-разкриващи-дълбоко-отчаяние излияния на търсещи внимание, лишени от самоуважение жени. Който не ви иска, няма да се засегне, че не е истински мъж, задето не "обича само една лъвица", т.е. вас, и няма да го свие сърцето, че няма кого да събужда с рози и палачинки всяка сутрин, защото, разбираш ли, така правели истинските мъже. И за това, че ще бъде "поредният човек в живота ви" и "че сте дали правилните парчета от себе си на грешните хора" – честно, грам не му дреме, гарантирам. Призовавам към прекратяване на това публично самоунижение.

Ок. Не се е получило. Случват се такива неща. Освен теб е имало още някоя? Такива неща се случват още по-често. Е, добре, ама с тези косвени обиди във Фейсбук, освен да му сигнализираш с морски фар, че ти е тъпо ,и да му погалиш егото, друго надали ще ти се получи. Моят съвет – недей да постваш нищо. НИ-ЩО. Нито песни, нито снимки, на които си нагласена и купонясваш с момичетата. Остави го да не знае как си, къде си, с кого си. Ако му пука, ще го човърка отвътре. Ако не му пука, няма да констатира със задоволство, че на теб ти пука.

МИЛО, КАКВО ПЪК ТОЛКОВА ПРАВИТЕ ВСЯКА НЕДЕЛЯ С МОМЧЕТАТА??! СТАВА ЛИ ДА ДОЙДА НЯКОЙ ПЪТ?

Не. Не става. И даже е тъпо, че питаш.

Не бъди обсебваща и всепитаща. Колкото и да е толерантен мъжът до теб и колкото и да си пада по теб, недей да му изпробваш нервите с подобни въпроси и молби. Готино е да имаш добри взаимоотношения с неговите приятели, но има територии,  където ти място нямаш. Когато каже, че ще се събират с момчетата, от теб се иска едно „Ок. Приятно“. Толкова. Ама да е искрено и не с гримаси. Защото те са си тяхната глутница – говорят си простотии, пият бири, играят футбол или гледат футбол и да, най-вероятно си говорят и за жени. Get over it.

ГОЛЕМИ. ЖЕНСКИ. КОМПАНИИ.

Без значение какво е настроението в групата, трудно ги издържам тия сбирки. Ако е положително настроението, пада едно хвалене – коя отслабнала, купила си чанта, коя си пише с „някъв много як“ или я повишили, или не знам какво … И ти се усмихваш, поклащаш глава с разбиране и си мислиш:

„Възможно ли е женското IQ да пада ряяязко, щом се съберат повече от 5 индивида от нежния пол на едно място?“

Ставала съм свидетел на ожесточен спор между две успешни юристки на тема колко белтъка се слагат в лимоновия крем. Кому е нужно??

А ако общото настроение е негативно? Тогава, ехааа… ама тя е качила, няма работа, няма гадже, изгубила е всякакъв екзистенциален смисъл в живота си! Такава драма! И всички дават акъл: „Абе, добре, че напусна! Седеше в офиса до 8, и то за какви пари?! И тоя емоционален недорасляк Георги – добре че се разделихте! За какво му се ядосваш? Той, милият, нямаше идея какво прави с живота си – никакъв план, никаква стабилност, а беше на 30! Един мъж на 30 знаеш ли къде трябваше да е? Ехееее…“ ?????!!!!?????

Къде? Силно ме вълнува тоя въпрос. Хем сме много еманципирани и държим на самостоятелност и прочие, не следва ли от това, че обществото има към нас същите очаквания като към мъжете? Веднъж сме повече мъже от мъжете, а веднъж разчитаме те да са стабилните и осигуряващи? Малко е подло това, момичета.

Не насилвайте нищо. Нещата не се случват така. Случват се, когато е писано да се случат. Всичките очаквания, нерви, разочарования понякога ни превръщат в едни напрегнати и недоволни същества. Трудно овладяваме тази емоционалност, която побърква нас и околните, но при един по-трезвен поглед на нещата ще видиш, че най-важни са свободата и онова усещане, че дишаш леко.

Като сме тръгнали да си говорим по женски, без да си кривим душата, виж още грешките в женската логика, заради които поредният романс изгнива още в зародиш.