Става въпрос за всички онези жени, които обичат да носят кецове, понякога не готвят и не търпят самотата си

Осми март е вторият най-любим празник за цветарите навсякъде по света, където на този ден се отбелязва Денят на жената. Цветята празнуват момента, в който ще бъдат ,,осиновени‘‘ от някой благодарен син или лудо влюбен мъж. Ще отпразнуват краткия си живот в ръцете на нежна жена, която ще бъде щастлива, че ги притежава. Но краткият живот на цветята е въпрос, който води още много със себе си. Дали е редно да подаряваме на любимите си жени умрели цветя, които ще красят живота им за няколко кратки дни? Един противоречив начин да заявим любовта си в един-единствен ден от годината. Почти като на Свети Валентин. А любовта на съвременната принцеса не може да бъде спечелена по толкова прост начин.

Не и с едно цвете, не и с цяла поляна с кокичета, не и с думи. Понякога и делата не стигат.

Като казвам съвременни принцеси, не си представяйте тези митологични създания с големи устни, които не знаят как да живеят живота си, без да имат мъж до себе си. Съвременната принцеса е тази, която сама пише приказката на живота си. Не търси половинка, а партньор, който да готви с нея, да споделя екзотичните ѝ пътешествия и понякога да сменя електрическите ѝ крушки.

Говоря ви за онези съвременни принцеси, които често заменят токчетата с кецове и в тях се чувстват престъпно секси. Купуват скъпите си тоалети със собствени пари, понякога пътуват сами, защото не искат да споделят емоцията, която желаят да преживеят насаме.

Това са жените, които не вярват на сълзливи филми или че любовта в книгите отговаря на реалността. Не рисуват живота си с розови цветове и не вярват в щастливия край.

Те често вечерят чипс, защото не им се готви, звънят на баща си, когато имат въпрос, свързан с футбола, играят карти и пушат по кутия цигари на ден. Понякога заспиват само след чаша вино.

Стават рано и променят света по свой собствен начин – с една малка крачка всеки ден.

Любовта на съвременната принцеса е най-рядкото нещо, което може да се случи на един мъж. Защото тя не я дава току-така. Споделя я само с онзи, който заслужава да попадне в натоварения ѝ график. Тя е самостоятелна любов, която често не очаква много в замяна.

Съвременната принцеса празнува Деня на жената в компанията на увереността, че няма нужда от нищо друго на света освен от себе си. Съвременната принцеса празнува Деня на майката, защото  е родена един ден да бъде такава.

Съвременната принцеса е сила и разум и всички онези неща, които прародителките ѝ са нямали смелостта да бъдат или обществото им го е забранявало.

Съвременната принцеса влиза в мъжкото легло без уговорки и си тръгва, преди слънцето да я прикани да го направи. Тя не обича по принуда и не остава, когато не е желана.

Тя обича с главата си, а не с дълго боледувалото си сърце. Влюбва се в потенциала в душата на любимия и после никога не забравя.

Съвременната принцеса живее с липсите си, уважава ги и ги е приела. Нехае за отсъствието на мъж в живота си, защото допуска до себе си само този, който истински го е заслужил. Съвременната принцеса крие страданието си само за себе си и прощава, без да е чула ,,извинявай‘‘.

Съвременната принцеса не очаква принца си да дойде на кон, а по-често пеша или на колело. Трудно се примирява, когато няма обич, и не очаква любимият да остане, ако той не го иска.

Не си мислете, че съвременната принцеса не се страхува. Когато става сутрин от леглото, когато се прибира вечер в тъмното, когато си позволява да бъде обичана. Тя се страхува, и то много. Но не позволява това да я спира. Съвременната принцеса понякога обича илюзорно. Страхува се от реалността, вечер гаси лампата и се надява, че в тъмнината уязвимостта ѝ се губи, изчезва. Бои се, че светлината ще я открие в началото на следващия ден все същата, малко самотна, много счупена, но никога пречупена. Съвременната принцеса се бори с демоните си и обича демоните у мъжа повече от ангелската му усмивка и нежните му ласки.

Познавам няколко такива съвременни принцеси, които не очакват света да им подари щастието. Борят се за него както могат и понякога плачат, друг път се смеят толкова шумно, че сякаш не остават други звуци на света, които да заглушат щастието им. Те са смели и дават сърцето си, без да го поискат обратно след това. Следват своя път, а не очакването на обществото, на което се присмиват между другото. На всички тях, както и на всяка друга, която се смята за съвременна принцеса, която пише сама приказката си, посвещавам този кратък материал. Пожелавам им един вечен 8 март, в който сълзите са пречистващи, а подаръците траят по-дълго от една откъсната роза.

Виж кои са любимите ни майки в литературата.

Виж какво ти вещаят звездите по случай празника.

Последвай ни в инстаграм.