Нещата от живота

Жените са кофти шофьори, работата е за балъците...

Черното винаги е актуално, късото е провокативно, дантелата е демоде, а плисето е скучно. Тя твърдо вярва в това и ако ще хиляди модни диктатори да й се противопоставят, в нейната глава винаги ще си остане така. Той пък смята, че само женчовците носят лачени обувки и танцуват. И няма сила на този свят, която да го накара да се понесе във вихъра на валс, танго или нежен блус. Дотук добре – тя комбинира дънки с риза на каре, а той използва всяка бавна песен като повод да изпуши цигара навън. Не е толкова лесно обаче да защитиш стереотипите в главата си, когато трябва да накараш жена си да повярва, че сипването на ракия е нейно неприкосновено задължение или когато се опиташ да убедиш половинката си, че той и само той е отговорен за разцвета на семейния бюджет. Защото тези и още няколко уж традиционни схващания вече спокойно може да преместим от графата „Неписани закони” в графата „Друг път”. Ето част от тях.

ЖЕНИТЕ СА ЛОШИ ШОФЬОРИ
Да, ама цифрите говорят друго. В последно време поне веднъж в годината излиза статистика, според която нежният пол има с какво да се похвали зад волана. През 2014 например една от големите британски автомобилни компании представи проучване, според което само 44% от жените на пътя са попадали в катастрофа, на база на 57% в лицето на мъжете шофьори. Е, със сигурност не всички дами са факири в паркирането, но не важи ли това с пълна сила и за господата? Да не говорим, че задачата на красавиците на предната седалка е допълнително усложнена предвид това, че често шофирането е съпроводено от разкрасителни процедури и дълги телефонни разговори.

Така че, мъже, приберете снизходителните погледи в жабката и се съсредоточете в карането.

Със сигурност има какво още да научите.

МЪЖЕТЕ НЯМАТ МЯСТО В КУХНЯТА
Това твърдение важи само за случаите, в които кухнята се „обитава” от няколко женски индивида, които зорко пазят мястото си зад печката. Да, ако отговорността за готвенето е споделена между свекървата, снахата и зълвата, то мъжете в къщата най-вероятно не биха искали да припарят към помещението с хладилника. Най-малкото за да не изядат някой и друг скандал покрай десерта… Ако обаче става въпрос за съвременния тип семейства, в които роднинската инвазия се случва само по празници, е съвсем в реда на нещата двамата стопани на дома да имат еднаква роля в приготвянето на трапезата. И не очаквайте пържени яйца, когато дойде негов ред да застане над котлоните. По-скоро се пригответе за нещо тип гурме, което може да събере очите и на най-претенциозните гости на масата.

КНИГИТЕ СА ЗА ЗАДРЪСТЕНИТЕ, ГОТИНИТЕ ЧЕТАТ ЕСЕМЕСИ
Отговорността за промяната на този стереотип трябва да бъде споделена между двете групи – и тази на задръстените, и тази на готините. Защото, волно или не, двата лагера започнаха да навлизат в чуждата територия, без да напускат своята. Задръстените излязоха от библиотеките и окупираха градинки, паркове и кафета, където благодарение на модерните технологии можеш да четеш, без да се налага да се превръщаш в „книжен плъх”. Готините пък разкриват новото лице на знанието под формата на съдържание, което им е интересно и вече е на  един клик разстояние. И така, днес сме свидетели на един вид „хибриди”, които хем се движат в крак с тенденциите от най-различни сфери (включително модата),  хем не губят връзка с книгите, било то хартиени или в електронен формат.

РАБОТАТА – ЗЛОТО, БЕЗ КОЕТО НЕ МОЖЕМ
„Работата е песен, ама друг да я пее.”
„Учи, за да не работиш.”

Докато той ми плаща, колко да не умрем, я че работим, колко да не заспим.

Ако трябва да бъдем честни, това схващане още си стои в графата „Неписани закони”. Не може да се отрече обаче, че все по-често ставаме свидетели на безспорни изключения. За тези „изключения” работата не е ангажимент от 9:00 до 17:00 часа. Тя е кауза, неразделна част от мозайката на ежедневието, която добавя смисъл и стойност. Затова за тях не е без значение какво, къде и как ще работят. Склонни са да заменят удобното кожено кресло с кухненски тезгях и не се срамуват да слязат от мениджърския пост, за да посрещнат нови професионални предизвикателства, било то и като стажанти.

МЯСТОТО НА ПАРИТЕ Е В БАНКАТА
Или под дюшека. Или в кутия за обувки.  Общо взето, навсякъде другаде, само не и в джоба, където могат лесно и безразсъдно да бъдат похарчени. За баба ви може би нещата са стояли така, за моята също… Защото парите са били ресурс, предназначен за закупуването на кола, апартамент или хладилник. Днес обаче парите могат да бъдат трансформирани в безброй други неща. С тях можеш да си купиш километри, знания, емоции. Струва си да ги рискуваш, за да следваш мечтите си или да ги вложиш в нещо, което ще направи теб или някого другиго щастлив. И има само два типа хора, които още не са разбрали (или не искат да разберат) това – бабите и банкерите.