Нещата от живота

Разглеждаме феномена на селфитата, онлайн културата на нарцисизма и защо трием коментари и снимки, ако имат само един лайк

Представи си някой, който качва по цял ден само селфита във Facebook. Едни и същи, с еднакъв ракурс, с еднаква прическа, дрехите не са различни, при момичетата дори гримът е същият. Всеки от нас има поне по един такъв човек в потока си с новини. Но това не е задължително лошо.

Онлайн нарцисизмът е доста интересно явление, което се появи, експлодирайки в живота ни по същото време, когато селфитата станаха “модерни”. Самоснимки винаги са си правели хората, още от 19 век насам, но не са ставали цяла култура, която въвлече в себе си дори президенти. Причината е ясна – телефон с камера в джоба и по-достъпни социални мрежи от всякога. Обаче размислите не са кога, кой, как, а защо.

Това не е история за някакъв тестов обект, а за всеки един от нас. Още през 1987 г. психолози започват да твърдят, че хората имат два образа на Аз в себе си: “Сегашният Аз” и “Вероятният Аз”. Сега Facebook ни дава уникалната възможност Вероятният Аз да бъде представителен за твоя профил.

Facebook профилът ни е живота, който ни се иска да имаме в очите на другите.

Начините да постигнеш това не са трудни – просто избягваш онези моменти, за които не искаш другите да знаят. В онлайн средите никой няма да тръгне да проверява всяка твоя стъпка вярна или грешна е, защото така или иначе се сблъскваш с моменти от живота на човека.

Но да се върнем на селфитата. Те са еманципацията на нарциса във всеки един от нас. Защото какво представлява едно селфи – основно наша снимка и средата, която ни заобикаля. Понякога е с приятели или с животни, понякога е на известен площад, където си на екскурзия. И я качваш онлайн. Тъй като според проучвания потребителите предпочитат да лайкват снимки с лица, твоята започва да набира популярност. И ако фонтанът “Треви” би събрал 15 лайка, с теб на снимката той би събрал 25. И това се харесва на всеки от нас. И започва да го прави все по-често и все по-често. Вече на не толкова интересни места и с не толкова интересен бекграунд. Докато накрая или не се усетиш и спреш навреме, или е твърде късно и на хората им омръзне от теб.

Селфито вече не е феномен. То е култура, начин на изразяване.

Instagram е едно ниво нагоре в ролята на онлайн нарцисизма. Да, много от нас дори не качват снимки на хора, но социалната мрежа е още по-ограничена откъм контрол и малко по-анонимна от Facebook, което позволява на Вероятния Аз да излезе на дневна светлина. Kelvin филтър на кофа за боклук, X-Pro II за невероятен залез, Valencia или Sierra за по-голям акцент върху хора и лица. Възможностите да покажем обичайното ни ежедневие в различна среда ни се услажда. И продължаваме да го правим.

Популярността на Instagram идва от възможността да направиш дори най-скучния ти момент артистичен и интересен, без да е такъв наистина.

Най-големият проблем в цялата тази ситуация с онлайн нарцисизма не са твърде многото селфита. Проблемът е, че споделяме моментите с хора, които не живеят толкова интересен живот, и така ги дистанцираме още повече. От една страна – емоционално, тъй като искаме интересът да пада върху нас. От друга страна – чисто естетически, защото не всеки може да си позволи обяд от патешко бутче, сервирано върху канапе от пюре от скариди. И тук се намесва онази завист, тип “тоя какво ми качва тия неща”. Защото,

освен че искаме да изпращаме сигнали за интересен живот, искаме да получаваме такива и отсреща.

Нашите Facebook приятели искрено ни завиждат, някои с добри намерения, а някои просто от злоба. Хора всякакви. Защото както в мита за Нарцис, той е знаел, че е най-красивият на света, но като се е гледал в езерото, е искал да види най-красивия на света.

Няма проблем в това да споделяме каквото искаме. Щом можем, го правим. Все пак това е идеята на социалните мрежи. Но не забравяй, че освен теб има още 300/500/1500 приятели онлайн и няма да е зле да се опиташ да разбереш и тяхната гледна точка.

Прочети историята за три момичета, които те учат да бъдеш себе си.