Нещата от живота

Писателката разказва 30 истории за хора преминали през ,,чужбината''

Ксения Маргарит

Ако името Ели Цонова ви звучи познато, но това не е случайно. Ели е известна с любовта си към снимането и Берлин, които многократно обедини в няколко интересни фотографски изложби както в София, така и в немската столица. Освен това те запознахме с персоналния ѝ зоопарк, за който се грижи с годеника си Крисчън. Сега обаче не става дума за нейните геометрични снимки или многобройни домашни любимци, а за нещо съвсем различно. Ели написа книгата „Когато порасна, искам да стана чужденец“, която ще се появи в книжарниците началото на март.

Дебютната ѝ книга вдига завесата около личните истории на повече от 30 човека, които са преминали през легендата „чужбина“ и са я преживели сами, всеки по своя начин.

Това са разкази за успеха, който не зависи от местоположението, а от силата на мечтата.

Засегнати са гледните точки на хора, които са живели или живеят в чужбина, както и такива, на които тепърва им предстои живот зад граница. Всеки герой описва една реалност, една съдба, една рецепта за удовлетворение от съвременното тук и сега. И във всяка от тях има различно количество сол. Защото обединяващото не е конкретна локация, а че всички те са следвали мечтите си и са се реализирали в това, което истински са желали. Интервютата имат за цел и да дадат различните гледни точки, с които читателите да осъзнаят, че нямаме нужда от излишни митове, няма само един верен път и в никакъв случай не може да има равенство между успех и чужбина само защото така се говори.

Книгата има и кауза – авторката ще дари всички печалби от книгата на НПО “Операция плюшено мече”, която подкрепя деца в неравностойно положение да се образоват и да развиват своите таланти.

Предварителните продажби текат с пълна сила, а докато книгата излезе официално, Ели ще представи ексклузивно за читателите на Go Guide части от три от разказите в книгата.

Преди това обаче се срещнахме с Ели, за да си поговорим за предстоящата премиера и живота ѝ в чужбина.

Как се съчетава фотографията с преподаването на немски и писането на книга?

Винаги съм била много креативен човек и ми е трудно да се огранича до един интерес. Затова винаги когато приключа с един проект, имам нужда директно да се захвана със следващия. Иначе не ме свърта на едно място, постоянно трябва да се занимавам с нещо ново.

Какво те вдъхнови да напишеш книга с толкова наболяла сред младите тема?

Истината е, че още от много ранна възраст се занимавам с писане, но едва през 2012-а събрах смелостта да започна нещо толкова амбициозно като писането на книга. Ключов момент тогава беше, че баща ми написа две книги, след като се пенсионира, и реших, че не ми се чака да се пенсионирам, за да се занимавам с това, което ми доставя удоволствие. Някак често отлагаме, успокоявайки се, че имаме време, но реално зависи само от нас самите да се мотивираме. Беше ми изключително важно да напиша нещо по темата „чужбина“, защото представата за живота отвъд граница продължава и до днес да е криворазбрана. Прекалено много млади хора се подлъгват да заминат, без да имат реална представа какво го очаква там. Стори ми се необходимо да им се представят различни гледни точки.

Коя е неразказаната ти история?

Опасявам се, че не е само една. Да напиша своя разказ се оказа най-трудната задача от писането на книгата. Хем не исках да се впускам в излишни детайли, хем не исках да пропускам нищо. Накрая, разбира се, харесвам своя разказ най-малко от всички останали, защото смятам, че му липсва непринудеността, с която бяха разказани другите истории. Сега ме е яд, че не разказах повече за преживяванията си в Софийския, за първия си досег с немския език, за това, как никога не съм имала българско гадже, и за онази любима 2011 година в Германия, която превърна Дюселдорф в мой дом, без да се местя там.

Виж какво четохме миналия петък.

И защо се вдъхновяваме от поезията.

Посети ни в Инстаграм.