Нещата от живота

Драгите съкооператори или още един вид хора, които не избираш сам, а ирационално попадат в живота ти

Разминаваш се с тях всеки ден. Неизбежно е. Едни пъплят като хлебарки, други прелитат като мухи, трети пърхат като пеперуди. А има и такива, които просто си киснат като търтеи и лека-полека закърняват крайниците и органите си в нелеката борба срещу изискващата еволюция природа.

Познаваш ги. С поне трима от тях си делил обща маса, двама си бил на ръба да удариш, а половината те влудяват с необичайни навици като този да ползват ударно-пробивни инструменти във възможно най-неподходящите часови зони. Те са „драгите съкооператори“  – представителна извадка на целия свят – и въпреки разноликите си профили често попадат под общия знаменател на „съседите”. Шумни, задръстени, стиснати, образовани, любопитни, невъздържани – те са най-нелепата армия на света, готова да нахлуе по всяко време в живота ти.

Никой човек не е в състояние да даде точно определение на думата „съсед“. То е като да дефинираш любовта.

Ако си имал щастието да срещнеш добрата й версия, ще я оприличиш на щастие, ако пък си прясно пострадал, асоциацията по-скоро ще е „отврат“. Има безброй видове съседи и всеки от тях е проклекрасен (да, това е думата) по свой начин.

КОИ СА ТЕ?
Онази лудата, която по образование е учителка, по призвание певица, а на практика гледа на кафе. Любопитната, която знае какво се случва в семейството ти по-добре от теб.

Агресивният тип, който си хвърля фасовете по стълбите и никога не идва на събранията на домсъвета (слава богу!).

Симпатичният младеж, който през деня е кротък студент по химия, а нощем се превръща в чалга фурия.

Момичето с „икстеншъните”, което, по всичко личи, няма домашни дрехи и винаги ходи до магазина с прическа.

Малкият пикльо, който драска със спрей по стените и никога не казва „добър ден”.

Младото семейство, което няма пари да плаща месечните вноски за чистачка на входа, но си поръчва храна от KFC през вечер.

Самотната майка, която готви само в микровълнова печка.

Милите старци, които поддържат градинката пред входа.

Старият ерген, който живее с майка си – „за да й помага“.

Онази – вечно бременната.

Откаченото семейство от третия етаж, което преди години емигрира за Гърция, но ги върнаха обратно, защото лудостта им беше прекалена дори за тамошните стандарти.

Бабата с котките, която лиши от наследство всичките си човешки роднини.

Дали това са всички? Съвсем не! Само една малка част от необятното биоразнообразие, населяващо села, паланки и градски мегаполиси. Едни се раждат такива, други „прихващат“ облика си вследствие на контакта си с други съкооператори. Някои ни забавляват, други ни влудяват, но едно е сигурно – съседите са необходими почти толкова, колкото и кислородът. Защото, ако се окажеш без животоспасяващата дневна доза прах за пране или ти свърши брашното в десет вечерта, роднините в чужбина няма да свършат работа…

А ти да не забравиш да слушаш баба си! Чети за нея тук.