Нещата от живота

Азиатският еквивалент на Маями Бийч

Пътуването до Пенанг се оказва по-дълго от очакваното. От Ко Самуи до Куала Лумпур се придвижваме с възстаричко самолетче на Берджая Еър, което въпреки потресаващо износения вид на салона и шумните двигатели се справя доста плавно с полета. След близо два часа и половина клатушкане сред пухкави тропически облаци кацаме на малкото летищеСултан Абдул Азис Шах, обслужващо нискотарифни авиокомпании. Чекираме се бързо за следващия полет с Файър флай и след около час малкият ни оранжево-бял самолет захожда към южната част на Пенанг, където ще кацнем.

Известен още катоПерлата на Ориента, малайският остров е една от най-популярните дестинации в Югоизточна Азия, рекламиран като свърталище на гурмании обещаващ топло тропическо време през всички месеци на годината. Въплъщаващ културното и религиозното различие на източните народи, Пенанг е може би най-подходящото въведение в Азия за западния турист. Дали ще прекара ваканцията си на плажа, ще се впусне в опознаване на историческото наследство на Джорджтаун, или ще се отдаде на нови кулинарни търсения, всеки пътешественик има възможността да открие разнообразие и уникалност.

Цените на такситата от летището до всички точки на острова са фиксирани. На нас се пада стара кола Протон – местната класика, управлявана от брадясал чичко с отегчен и апатичен вид. Не е многословен, получава си отчетната бележка, уточняваме хотела и скърцайки и потропвайки, Протонът ни вози към Танжунг Бунга. По пътя минаваме покрай огромни комплекси с блокове – небостъргачи, които неволно напомнят на Маями бийч. Местните строителни спекуланти са лишили Пенанг от това да изглежда зелен и екзотичен, но по-тъжното е, че голяма част от луксозните апартаменти са празни и непродаваеми заради високите си цени. Хотелът ни се оказва един от тези грандиозни проекти на местния модерен архитектурен стил – тридесететажно бяло чудовище, хвърлящо огромна сянка над морето.

Първата ни нощ във Фламингоне се оказва сполучлива. На двадесет и третия етаж шумът от вълните е доста силен, от лоби бара долита не особено приспивният дрезгав и бездушен глас на хотелската певица. Вратите на съседните стаи се отварят и затварят с трясък от развеселени уикенд туристи, а звукът отеква в мраморния под на коридора.

Йордановден. Какъв по-добър повод да отпразнувам именния си ден в български ресторант, рекламиран като единствения по рода си в Югоизточна Азия. Докато разглеждах препоръчани от туристи ресторанти на Пенанг в Трипадвайзър, попаднах на Старинна България – гласуван сред първите десет в нашия район.

Посреща ни собственикът на заведението – кротък и скромен габровец, преселил се тук преди около четири години със семейство си. Интересно ми е да науча, че ястията се приготвят от местен готвач, обучен от съпругата. За начало поръчваме два вида ракия – пропътували пътя от България до Малайзия, за да ни веселят за празника. Домакинът ни подсказва, че местната мерна единица е тридесет милилитра и пита дали да ни сервират двойни или по-големички. Цената на шотчето е около шест евро и най-малкото поради тази причина решаваме да се ограничим до тукашния стандарт, а след това да продължим с бяло вино.

Цените на алкохола в Малайзия са неприлично завишени заради високия акцизен данък. Единствено остров Лангави и още две зони се ползват с привилегията на безмитни зони, предполагам, за да бъдат привлекателни за западните туристите. Ислямът не позволява на малайците употребата на спиртни напитки. Затова те не посещават ресторантите, предлагащи алкохол, а така наречените халал места, където храната е специално приготвена според религиозните канони. Интересно е, че дори световни вериги за бързо хранене са се съобразили с тази особеност и се рекламират като притежаващи халал сертификат. В Старинна България месото няма претенциите да е халал, но е вкусно приготвено, макар и с липсващ български кулинарен оттенък. Върху шопската салата определено може да се поработи още, направо рецептата трябва да се промени по мое скромно мнение. Забележките ми не са излишни, защото ресторантът има претенциозни цени и за да избере да похарчи пари там, клиентът трябва да бъде привлечен преди всичко с качеството на храната. За цената на една вечеря двама души могат спокойно да се нахранят пет пъти в съвсем прилични местни заведения.

С основание много хора биха се запитали кой би посетил български ресторант на Пенанг и дали клиентите знаят какво и как да поръчат. Интересно ми е да установя, че местните жители, бидейки разнородни и отворени към света, обичат да опитват нови неща и дори попадам на коментари за Старинна България в интернет. Преди около месец кулинарни блогъри малайци са си организирали вечеря тук, пробвали са различни специалитети и описват кухнята по свои впечатления, сравняват българската баклава с друга, която са поръчвали в турски ресторант в Мелбърн. Коментарите определено са положителни.

Дали заради последвалата бутилка вино и комфортната храна, тази нощ сънят ме завзема бързо. На следващата сутрин пием кафе на закуска в ресторанта на хотела. Комплексът е препълнен с многоетническа публика – малайци, индийци, китайци, средноазиатци, араби и всякакви европейски представители. Винаги съм мислела, че съм толерантен към различията човек, но не мога да подмина с поглед и да приема за нормален вида на забулените с бурка арабски жени. Очите са единствената видима част от тялото, но не винаги. Някои дори намятат черен прозрачен воал допълнително, за да бъдат съвсем невидими за света. Истински ужас за мен е да наблюдавам как такава жена яде или пие – пъха си храната или чашата под бурката, придържайки я с една ръка, за да не открива лицето си. Долавят се само някакви предполагаеми движения от дъвчене. Чудя се как дишат въобще на тридесет градуса, опаковани в черно, с покрит нос, с ръкавици… и колко отвратителни трябва да бъдат за тях мъжките погледи, от които са се скрили!

За разлика от консервативния арабски свят малайците не са така крайни, по-толерантни са и модерни. Жените носят често шарени шамии, с елегантно бижу под брадичката, където е скрита шията им. По-еманципираните дори плуват, но оставайки облечени и забрадени. Предпочитат в морето, защото повечето хотели позволяват влизането в басейна само с бански костюм.

Докато с приятеля ми пием на терасата ни собственоръчно забъркан коктейл с местен джин, чийто вкус напомня по-скоро на арабски арак, пред нас се открива величествена гледка към поредните блокове гиганти, разположени около малък залив, препълнен със синьо-червени дървени рибарски лодки. Еклектиката се допълва от пъстра джамия, издигната над водата, в подножието на масивното строителство. Изпращаме залеза заедно с мекия напевен глас на местния имам. Малко по-късно разгадаваме и значението на надписа върху лепенката на тавана на стаята: Киблат, вписан във фигура, която първоначално оприличавам на свещ, но след бърза справка с Уикипедия се оказва, че е стрелка с формата на минарето на джамия. Това е посоката, в която се намира Мека и накъдето трябва да бъдат обърнати молещите се мюсюлмани при ежедневните си молитви.
Населението на Пенанг е истински културен и религиозен коктейл. Под мотото Малайзия – мой втори дом в страната се промотира програма, целяща да привлече чужденци, желаещи да живеят или да се пенсионират тук, инвестирайки в недвижими имущества. Малайци, китайци и индийци са трите основни етнически групи в държавата.

В хотела ни се провежда тийм билдинг, съставен от над деветдесет процента индийци, разбира се, само мъже. Признавам, че концентрираните им погледи върху разсъблеченото ми по бански тяло ме смущават, но от индийския ми опит знам, че ще ми се размине само с продължително оглеждане на задните ми части и в най-лошия случай с няколко папарашки снимки за мобилните телефони. Със сигурност не са ме объркали с някоя русокоса манекенка или филмова звезда, защото си спомням, че на Гоа на вниманието им се радват хормонално развити светлокожи женски индивиди в доста широки възрастови граници – от шестнадесет до шестдесет.

Друго нещо, с което трябва да се свикне в Малайзия, са камериерите мъже, предимно индийци.

Ако пътувате до Пенанг, не пропускайте да разгледате Джорджтаун – един от най-посещаваните градове в Малайзия, обявен от Юнеско за част от световното историческо и културно наследство. Интересна смесица от история, религии, традиции и съвременен градски характер, Джорджтаун представлява своеобразна  разходка във времето. За да се потопим в атмосферата му, наемаме една от многото шарени велорикши, за да разгледаме основните туристически атракции. Джамии, църкви, хиндуистки и китайски будистки храмове, разположени в близост един до друг, олицетворяват взаимната толерантност не само на жителите на Пенанг, но и на всички малайци. Единството и хармонията на Малайзия са заложени и в слогана: Малайзия истинската Азия, с който страната се рекламира по цял свят.

След залеза градът оживява, когато всички ресторанти и малки хранителни щандове отварят, за да опушат въздуха с екзотични аромати. Литъл Индия е мястото, където може да се опита автентична индийска храна. Най-доброто бирияни, Махараджата избра да обядва при нас при посещението си в Джорджтаун, Може би най-добрият тандур в града – всеки ресторантьор търси печелившата формула. Под звуците на боливудски миксове индийската разходка продължава покрай множество магазинчета, предлагащи непознати за европееца продукти, подправки, сладкиши и лъскави официални дрехи, отрупани със стъкълца и пайети, които предприемчивите търговци са готови да прекроят по всяка мярка.

Интересни за разглеждане са малките китайски наколни жилища, навлезли поради липса на земя навътре в морето. Строени и достроявани повече от век, те са приютили  няколко клана китайски преселници. Съхранили традиционния си стил на живот и привикнали с любопитните погледи на туристите, местните жители продължават ежедневните си занимания ден след ден, поколение след поколение.

Друга част от китайската общност е избрала да се засели в централната част на града. В така наречените шопхаус – тесни, долепени, двуетажни  къщи, семействата откриват дребен бизнес в партерната част на сградата, а горните етажи превръщат в свой дом. Разхождайки се по малките улички, се натъкваме на всякакви чудати стоки – от билки и лечебни корени до лястовичи гнезда – луксозен продукт за приготвяне на елитарна китайска императорска супа – символ на престиж и недоказано обещание за вечна младост.

На гурме пътешествениците бих препоръчала да опитат пенангската интерпретация на ньоня храна – интересно съчетание между малайска и китайска кухня, появила се в местната кулинария вследствие на няколко поколения смесени малайско-китайски семейства. Основата на рецептите е китайска, но е повлияна от малайския вкус и подправки. Един от популярните ньоня специалитети е отак-отак (буквално преведено означава мозък). Първата вечер не успяваме да го опитаме, защото е любим деликатес и се харчи бързо. Когато най-накрая се докопвам доотак-отака, му отделям специално внимание и бавно топя съдържанието в устата си. Ястието е приготвено от фино смляна прясна риба, залята с кокосова сметана, палмова захар и ситно нарязани листа от кефир лайм, лимонова трева, галангал, чесън, чили и подправки. Задушава се в бананови листа, които запечатват вкусовете и придават допълнителен аромат.

Не можем да напуснем острова, без да опитаме и т.нар. уайт кофи – ароматно кафе със силно подсладено кондензирано мляко. Предлага се в топъл и студен вариант. Поднесено с кубчета лед, бялото кафе е перфектен избор за следобедна освежителна напитка.
Сбогуваме се с Перлата на Ориента, запазвайки топъл, шарен и ароматен спомен. Очакват ни Куала Лумпур, Малака и Лангави – различни, но типични емблеми на малайския характер и култура.

 

Ако не си привърженик на урбанизирани райони, а предпочиташ спокойствие, виж дивата екзотичност на Малайзия.