GO АГЕНТ В МИЛАНО: ПОЛИ НИКОЛОВА
Поли Николова е нашият агент в Милано, градът, който според нея "умее да те поглъща"
С Поли дълго споделяхме една обща любов – списание Intro. Тя е един от най-лъчезарните хора, които са прекрачвали прага на редакцията, пък и които съм срещала въобще. Момиче, което може да вирее навсякъде, където има мода, French macaroons и достатъчно приятели. Последните бързо откриват чудесен човек в нейно лице, ето защо където и да попадне по света, Поли е в свои води. Днес ни разказва за новия си дом – Милано.
От колко време се подвизаваш в Милано?
Около 2 години, но имам усещането, че са повече. Нищо чудно – градът има способността да те поглъща тихомълком и не след дълго си убеден, че си там от цяла вечност.
С какво се занимаваш?
С мода. Каква изненада! Уча моден стайлинг, което не е нещо необичайно за едно момиче в Милано. Извън образованието върша един куп нужни и ненужни неща, опитвам се да помагам на познати в различни проекти, покрай които осъзнах, че с работата от разстояние се спогаждаме доста добре.
Какво ти се иска да знаеше, преди да се установиш тук?
Че понякога скромността (съжалявам, мамо и бабо) много трудно те води на правилното място. Трябва да си доста нахален и самоуверен, за да постигнеш нещо – ако например се озовеш на интервю с още 20 човека и ти си единственият чужденец, това, че си скромен, едва ли ще ти е от полза.
Опиши ни типичен италианец?
Всички сме гледали La dolce vita, сетете се за визията на Марчело Мастрояни – това е. Костюмите, безупречно изгладените ризи, прическата, поведението… Те просто се раждат с усет за стил, който тече във вените им, в това съм убедена. А що се отнася до Милано – тук местните явно имат страх да излизат без слънчеви очила, носят ги дори когато е облачно и вали дъжд.
Разкажи ни за най-интересния човек, с когото те срещна Милано?
Иронично е, но този човек не е италианец. Казва се Магда и е една прекрасна французойка, която работи в сферата на телевизията и всъщност е напуснала Париж (кой изобщо би го сторил) заради приятеля си италианец. С нея имаме ужасно много общи неща, а аз съм щастлива, защото преди време бях убедена, че да изградиш едно приятелство отнема години. Записвам си – не бях права.
Най-нелепата свалка?
-Здравей. Ти си от Франция, нали?
-Не.
-О, значи Португалия?
-Не.
-Бразилия?
-Не.
– Уфф, давай направо да те черпя кафе, а?
Всъщност освен досаден младежът се оказа и леко плашещ – преследваше ме близо четири пресечки, преди да се откаже. Италианците са известни с това, че са свалячи, но единственото, което ги спасява, са добрите обноски. Повечето живеят прекалено дълго (ако не и завинаги) при родителите си, имат огромно его (изразяващо се в оглеждане в абсолютно всяка огледална повърхност) и тъй като италианките си падат drama queens, мъжете са свикнали да им осигуряват нужната доза поводи за скандал. Така че – не, благодаря.
Препоръчай ни места за парти?
Il Gattopardo cafè е преобразувано от стара църква в заведение преди близо 13 години. Отворено е за аперитив, който горещо препоръчвам (струва около 10 евро), а в по-късните часове се превръща в клуб. Често се организират тематични партита, въпреки че едва ли са им нужни – мястото винаги е пълно. В списъка на обичайните локации влизат и Oldfashion, Just Cavalli (особено лятната градина), Alcatraz, Byblos – имайте предвид, че опашките за влизане са дълги. Другата неприятност са цените – за да прекараш добре, са ти нужни около 100 евро на вечер, започвайки от 40 за вход. Затова по-предпочитани са баровете, където можеш да се порадваш на приятната музика, но и да чуваш събеседниците си. В тази категория мои абсолютни фаворити са Nottingham Forest (най-добрите коктейли, който някога съм опитвала) Jazz Cafè, N'Ombra de Vin, Roialto и Foresta Wood Cocktail Bar.
Препоръчай ни места за хапване?
Сложно е, тъй като все пак се намираме в Италия и всичко е вкусно! Така че, стига да избягвате заведенията около популярните забележителности, със сигурност няма да бъдете разочаровани. Аз, като един капризен, но горд с това човек, обръщам немалко внимание и на интериора, затова любимите ми места се гордеят освен с наистина вкусна храна и с уют и успели дизайнерски решения. Obikà Mozzarella Bar предлага най-вкусната пица в центъра на Милано, Fiori Chiari е скрито между тесните пешеходни улички на Brera и си заслужава заради неповторимата прясна паста, всеки ден различна според дневното меню; в Chatulle опитайте ризотото по милански, а за почитателите на изисканата кухня точното място е Giacomo All’Arengario. Не може да си тръгнете от Милано, без да сте опитали и рибата в La Risacca, телешкото в El Gaucho, както и безбройните сладки предложения на Biancolatte (ако се озовете в последното по време на модна седмица – внимание: предупреждавам за нашествие на модели от цял свят).
Препоръчай ни места за почивка?
Просто тръгнете по някоя улица и не поглеждайте към карта в продължение на поне 20 минути – без съмнение ще откриете някое приятно място. Моето убежище е в центъра на парка Sempione, както и градините на Католическия университет. Има и една малка библиотека на два етажа до Porta Venezia, където на спокойствие можеш да четеш книги и списания, за целта са обособили страхотно кътче. И последното място – Porta Ticinese, която привлича предимно млади хора и докато вечер е особено оживена, денем е прекрасно място за почивка със сладолед в ръка. Освен това районът изобилства от потайни местни магазини за обувки, дрехи и аксесоари.
Кои са забележителностите, които би вкарала в графа “задължителни”?
Милано не е така богат на забележителности както Рим или Флоренция, но си има своите места. За мен лично изкачването на покрива на катедралата Duomo е задължително, както и разходката из Pinacoteca di Brera. При първото разглеждаш отблизо готическото изкуство (строителството на катедралата е отнело близо 6 века), а при второто – творения на имена като Белини, Ботичели, Караваджо и Рубенс.
Има ли фестивална култура, харесала ли си фестивал, който се случва в града или наоколо?
Тъй като модата и съответно модните седмици са издигнати на пиедестал в града, всичко останало някак бледнее, но все пак през годината се организират различни събития. Едно от тях е MITO SettembreMusica, който продължава 18 дни и включва различни музикални концерти – джаз, поп, класическа музика и още много. Младите хора са адекватно ориентирани към всичко, което се случва в света на музиката, киното, театъра – изкуството като цяло. Учудващо е, но за някои постановки, концерти и изложби е почти невъзможно да си резервираш билет – изкупуват се за броени часове.
Аз съм голям фен на Milan Design week, миналата година например беше страхотно – има толкова много талантливи личности в тази област, а така в продължение на една седмица имаш възможност да разгледаш работата им и дори да се запознаеш с тях, а тъй като сме в Италия – стане ли 18 часа, дори в галериите започва едно пиене на вино и коктейли…
Най-странното място, на което си прекарвала нощта?
С приятеля ми бяхме навън с познати, обикаляхме от заведение на заведение, в някакъв момент просто изгубихме всички и тъй като бяхме без кола и по ирония на съдбата – без батерия на телефоните, се наложи да се прибираме с такси, а разстоянието беше нещо от типа на 20 км. Докато се приберем, навън вече беше светло. От тази нощ е и споменът ми за най-вкусния бургер, който съм яла – от единствената работеща будка в някакъв краен квартал на града.
Какво ти липсва от България?
Миризмата на гора и райското усещане, което изпитвам всеки път, когато съм с роднини и приятели. Сиренето и лютеницата се преживяват.
С какво не можеш да свикнеш?
С разсеяността на хората и начинът им на говорене, който е по-скоро крещене.
С какво се свиква лесно?
С храната, която е престъпно вкусна.
Каква суперсила би ти свършила добра работа в Милано?
Телепортирането. Би било просто чудесно и ако можех да заглушавам хората и говоренето им – има такива, около които единственото нещо, което може да ти се случи, е да затъпееш.
Кое време от годината е най-доброто да ти дойдем на гости?
Някъде между края на пролетта и началото на лятото.
Кой е твоят източник за travel информация в мрежата?
Lonely planet, Foursquare, Spotted by locals, Arrival guides
Кои са трите задължителни неща, които взимаш в себе си, когато пътуваш (изключваме тройката на лични документи, пари, телефон)?
Добра книга, тефтер с химикалка и любопитство.
Ще се задържиш ли в Милано?
Зависи от Милано – ако успее да ме задържи, значи ще съм тук. В момента не правя планове за повече от два месеца напред. Твърде скучно е.
Остави се и Християна Вучева да те разходи из Берлин.