Нещата от живота

Египетската Венеция

През последните години, когато някой заговори за Египет, неминуемо споменава Кайро, Шарм ел-Шейх и Хургада, и те са се превърнали в рамката, очертаваща общия контур на страната. Земите на фараоните са станали известни с прелестите на Червено море, ненагледните древни храмове и пирамидите, пищните all inclusive хотелски комплекси и това, че на всеки турист се падат по поне петима търговци. Но едни от най-необичайните и изпълнени с хармония места за пребиваване в Египет се споменават само на ухо.

След като за няколко дни обходихме задължителните от историческа гледна точка монументи, започнахме да се озъртаме за нещата, които никой не споменава в туристическите брошури. Един от новите ни местни познати ни заведе в местно кафене извън туристическата част. Настаниха ни на възглавници на земята, поставиха купичка шам фъстък пред нас, и след известно време едно момче дойде и ни поиска поръчката на арабски. Какво ще пушите?, преведе нашият познат. Явно, тук тази реплика заместваше Какво ще пиете?, с което бяхме като че ли по-свикнали… Наргилетата стояха като захарници на всяка маса и очевидно това беше нормалното им местонахождение. Някъде между зашеметяващите дръпвания започнахме да разпитваме за други интересни места наблизо. След кратко колебание нашият познат започна да ни разказва за едно трудно достъпно, прелестно местенце, съвсем близо до Хургада.

Ел Гуна се оказа на 25 км на север от Хургада и всяко такси може да ви заведе дотам срещу доста непретенциозна сума. На входа ни посреща охрана и дискретно, но с категоричност започват да ни разпитват какво ни води там. Обясняваме, че искаме да видим това необичайно място, но за тях това не е достатъчно основателна причина. Бяхме допуснати едва след като провериха къде сме отседнали и получиха гаранция, че сме сред едни от най-приятните им гости. Учтиво ни обясняват, че до Ел Гуна имат достъп само и единствено собствениците на вили, настанените в хотелите туристи и местните, които обслужват курорта. Единственият начин да попаднете като външен посетител е с някоя от екскурзиите, организирани от хотелите. За жалост, тези групови мероприятия не позволяват да се докоснете до нищо повече освен централната алея на Ел Гуна и до аквариума. Макар и да не е никак за подценяване, аквариумът все пак ви дава възможност да видите само част от пищното многообразие на Червено море, и то подредено в осемдесетина двуметрови стъкленици, а най-апетитните подробности и архитектурни атракции на курорта са скрити в гънките на десетките му канали.

В момента, в който слезнахме от таксито, забелязах какво липсваше в Ел Гуна – шумното множество търговци, които се опитват да се спазарят с теб.

Алеите в централната част се виеха спокойни и тихи, а магазините имаха онзи подреден и чист европейски изглед, който странно се комбинираше с екзотичните предложения за продажба.
Този затворен курорт е необичаен с целия си замисъл. Преди 20 години той е бил просто едно от онези откъснати места с необичайна локация, където собственикът му е могъл да се наслаждава както на тюркоазения хоризонт, така и на отвесните зъбери на планините. Ел Гуна е притежание изцяло на един човек, Онси Сауирис, и неговата компания OHD (Orascom Hotels & Development). Визията му била да оформи от пустинята рай, и разработва концепцията за египетската Венеция. Ел Гуна на практика е съставена от множество острови и полуострови, разделени от изкуствено създадени канали, по които водата от Червено море е отведена навътре в сушата. Подобна инфраструктура естествено води до това, че основният начин на придвижване е чрез малки моторни лодки, както и с градския транспорт – няколко 12-местни лодки-такси, които обикалят каналите на курорта.

Каналите на Ел Гуна по нищо не напомнят на венецианските. В необичайно синята им вода освен лежерно шляещите се лодки спокойно се разхлаждат и обитателите на крайбрежните вили или пиещите коктейли в заведенията по тротоарите на лагуните. Бях изненадана да открия, че дори водите в главната лагуна, която се свързва с пристанището за яхти Абу Тиг, е една степен по-далеч от кристално чиста.

Длъжна съм да спомена и липсата на така характерния за Венеция аромат, който в Ел Гуна се оказа заместен от свеж бриз.

Територията на курорта е поделена между големите хотелски вериги и малките частни вили, като Ел Гуна е разделена на квартали, всеки от които има свой самобитен облик. Целта е всяка част на курорта да бъде в унисон с общия му облик и да допринася за артистичния му изглед. Обикаляйки с лодка между кварталите, се забавлявах да открия зад всеки завой своеобразния привкус на всяка група вили – в една редица стоят къщурки с декоративни сламени покривчета, на следващия ъгъл – миниатюрни испански хасиенди в бяло и синьозелено, а в един закътан ръкав – шарени едноетажни кабинки, които с големите си прозорци и завързани за кейчетата им водни колелета напомняха за Амстердам.

Ел Гуна е била недокоснато платно, на което талантът на световно известни архитекти намира изява. Италианецът Алфредо Фреда оставя своя отпечатък в създаването на пристанището за яхти на курорта, замислено с всички удобства за любителите на придвиждането по вода. А многократно награждаваният американец Майкъл Грейвс създава голф клуба и прилежащите към него вили в земни и морски тонове. Но артистизмът на Грейвс е най-видим в смелата комбинация между модерни решения и традиционни елементи, необичайно преплетени в Мирамар Резорт (част от веригата на Шератон). Този хотел не може да остане незабелязан и то не само заради принадлежността си към веригата или размера си, но именно заради наситения си розов цвят, комбиниран със златно и синьо.

Досегът с морето е осигурен от 11 км брегова линия, като курортът има три големи плажа – Мангруви, Зейтона и Марина бийч. Зейтона за мен бе въплъщение на онази наслада и хармония, на които се отдават по филмите успешно ограбилите банка. Този плаж се оказа на остров, обграден от Червено море и лагуни. До него стигнахме с лодката-такси, но лодкарят ни предупреди, че ако все пак искаме да се разходим след плажуването, можем да минем и по един от двата моста, които свързват острова с изкуствените полуострови.

За жалост тези плажове, с неустоимия си фин пясък, не дават достъп до много от подводните прелести на Червено море. За да можете да се насладите на пищните дадености на дълбините, ще трябва да се присъедините към екскурзиите за гмуркане.

Това е официалната версия на нещата: няма кой знае какви места за гмуркане в Ел Гуна. Едва на следващия ден, когато се върнахме като официални гости на тази малка затворена общност, местните инструктури се смилиха да ни разкрият на ухо, че все пак има едно място, което се пази в тайна – Сеул Кебира. Оказа се, че там се намира един от най-красивите и недокоснати рифове, населен от зашеметяващо разнообразие подводни твари, включително и редките леопардови акули, които за мое успокоение не бяха наоколо в този момент.

След Сеул Кебира не очаквах да ме изненадат с нещо, но на следващия ден нашият инструктор Хамид попита Искате ли да видите дома на делфините? На път затам бях скептична – очаквах да видя в далечината две-три подскачащи делфинчета, които скорострелно да се стопят в искрящата линия на хоризонта, или в най-добрия случай да подадат нос близо до лодката и да ни подвикнат нещо. Но вместо това, наближавайки мястото, Хамид забави движението и започна да свирука. Скоро отдясно се подадоха няколко остри муцунки и после още, и още, докато след няколко минути наоколо подскачаха, цвърчаха или просто самодоволно плуваха поне дузина делфини.

Ел Гуна се оказа едно от онези места, които комбинират природата и изкуството, давайки размах на въображението, както на създателите му, така и на гостуващите.

Повечето типично туристически места – гъсто населени, шумни, задъхани – не позволяват да си спомниш и за миг, че това е време за теб, време да отвориш скоба в дългото уравнение от дедлайни, стрес и задръствания, време да отдъхнеш. Но това дискретно и така ревностно пазено местенце изненадва с дефицитните, луксозни и почти недостъпни в ежедневието тишина и баланс.

Ако предпочитате да останете на спокойствие и да пазарувате без пазарлъци, да бъдете обслужвани с дискретна любезност и да се усамотите с водата и хоризонта, без да късате връзката си с цивилизацията – Ел Гуна предразполагащо ви очаква…