FeeL е неизменна част от групата The Top Stoppers, но в момента е едно от най-споменаваните имена на сцената със соло парчето си „Пирамиди”. За миналото, разцепващото настояще и бъдещето разказва човекът зад псевдонима

Парчето и клипът ти към него са доста провокативни. Какви са отзивите на феновете ти?
Много не ме разбраха – закоравелите тру хардкор фенове например. Въпреки това очаквах много по-голяма “храна”, очаквах да ме съсипят, защото парчето е с тънък хумор, а тук най-често това не върви. Заради „Пирамидите” всички говорят „Той е илюминат”, а аз точно обратното искам. То е някакъв модерен вариант на „Пирамиди, фараони”. Съвременен поглед  към безизходицата  от смачкалата ни пошлост. Гледах Володя Стоянов при Сашо Диков и той разказваше точно това – как навремето осмивал пирамидите, фараоните – куче влачи рейс, диря няма. Така е и днес – и цял живот да се съсипваш, гаранция за успех няма да видиш. А на тези, които казват, че съм се продал или нещо, искам да ги питам: „Ако съм се продал, къде може да ме купиш?” Щом се продавам, трябва да можеш.

Все пак парчето е на върха на единствената реална класация у нас – БГ ТОП 40 на vbox7, явно има и фенове.
На върха не е, но играе там някъде. Да, има, и то неочаквани за мен. Знам, че ще очакваш конкретни имена, но по-важното е, че са от различни течения и (както е модерно напоследък да се казва) „вълни“ на хип хопа. Най-неочакваните са от тези, които всеки ден ги въртят, до тези, които сме слушали като малки само по няколко човека в квартала. Изобщо идеята на парчето не е да е на върха. Слушал съм го с хората, които буквално са ми дали повод да го напиша (с непростимата си липса на каквато и да е култура извън поп фолк лайфстайла) и повечето му се радват, но пък и има и обидени, което е може би целта му. Невинаги само безкомпромисно тежките рими и твърдата каса са причина да се замислиш. Радвам се, че хората около мен и хората, които участваха в целия проект, ме разбраха и подкрепиха. Продължаваме, продължаваме.

Клипът също не помага да избегнеш скандала – май си се опитал да направиш коментар на обществото с него?
Цялата концепция беше, че пирамидите са нещо, което стана прекалено модерно и хората направо са психирали на тема масони и прочие. Затова не участвам в клипа, защото все едно ме няма. През целия клип едно медальонче води Явор Бахаров към мен и накрая ме измъква от „ръцете им“ в един чувал и чупи тая ледена пирамида. От едната страна на пирамидата са сякаш в лудница – повлияните, а от другата страна са тези, които ги подлудяват – уж всичко е лачено, а то не е. Както е и у нас. Няма средно положение.

Не изглеждаш притеснен от коментарите под видеото, така ли е?
Много им дойде на някои – то това беше идеята. Важното е да се разбунтуват главите, но трудно се смила, знам. Това са някакви хора, които не си отварят менталния прозорец, а ако нямаш чувство за хумор, в днешно време си мъртъв. Аз съм и такъв като в „Едно момиче”, и такъв като в „Пирамидите“ – много е слабо да си едностранен човек. Имаш един живот – цял живот ще си тъжен или цял живот ще си някакъв въздух под налягане, на който всичко му е наред? Най-трудно е да направиш весела песен, такава, на която хората се забавляват. Особено в днешно време, когато всеки всичко знае и много е слушал. „Едно момиче”, на който и да го пусна – от 1 година до 100 няма човек, който да не се изкефи. Но трудно може да стане по-популярна – гледанията са  от хора, които познавам – буквално познавам по физиономия, защото няма „swag може би“.

В клипа участват доста големи имена – трудно ли беше да ги събереш на едно място?
Александър Сано (Среброто) сам предложи да режисира видеото, а с оператора Радо Гочев искахме да снимаме отдавна, защото през ден ги слушаме всякакви. До лятото едва намерихме дата, в която камерата Alexa, с която снимат „Под прикритие”, и цял екип да е свободен за снимки, Явор Бахаров да е свободен, близначките Еми и Дори да не са ангажирани с реалити формати. Във видеото участват още Цвети Войнова, Иванина Красимирова, Анжела Недялкова (AVE), даже хората от лудницата са актьори от театър „Възраждане”.

Естествено снимахме на почти доброволни начала – всички се изкефиха на идеята и песента и затова искаха да участват, иначе я кафе, я вафли щяха да ми трябват.

Не мога да не ти задам клишето на клишетата: „Случи ли се нещо забавно по време на снимките на видеоклипа ти?”
Ами забавно беше с ледената пирамида, която тежи 2 тона и е 2 метра висока. Поръчахме я, дойдоха хората с един камион – огромни хора и започнаха да носят кубчетата от по 30 – 40 кг до втория етаж и да я редят. Все едно наистина строяха пирамидите – беше фатално. После от осветлението пирамидата започна да се топи и трябваше да ходя да купувам мопове – в района имаха само 4 мопа, но единият бил запазен за някаква жена, която щяла след малко да дойде и ми отпуснаха три. После взехме моповете и почнахме да търкаме като на кърлинг. И за финал, като бутнахме пирамидата, единият блок удари стойката на камерата точно под обектива. Всичко беше на косъм – сто човека застинаха, но нямаше демидж.

За щастие – щеще да снимаш най-скъпия хип хоп клип в историята. Иначе откъде дойде идеята за точно такова парче?
Всичко тръгна от един брутален техно лууп – три тона, който сега въобще не се чува. Тоя текст си го пишех на съвсем друг инструментал, но в студиото си казах дай да го ползваме това, че нямам друго. Algoriddim пък ми каза: „Дай да видим докъде можем да стигнем ха-хах” и му сложи аутотюн – ние избухнахме в смях, защото е такъв супер T-Pain ефект, ужасно модерен и глупав. Много му благодаря за навременната намеса, защото е един от най-важните хора в моите музикални проекти. Посмяхме се и като направих песента, я пуснах на няколко приятели – те всички за по две седмици зациклиха на „пи-пи-пи”.

И все пак – признай си честно веднъж завинаги – илюминат ли си?
Не е смешно. Изчел съм всичко и съм изгледал много по темата с илюминатите. Хората само говорят глупости: „Те искат да следваме техния ред, те ни учат на някакви неща, те искат да ни ограбят.” И много ми е интересно как можеш да направиш нещо срещу това при положение, че не знаеш точно срещу какво се бориш. На Cypress Hill единият им албум се казва Skull And Bones – това е една от главните и най-влиятелните ложи и такъв им е знакът. Известни с най-тежките си жертвопринушения, някакви ритуали с мега извращенията, оргии, чудеса. Там са били Буш, Тони Блейър. Текстът на Jay-Z  в „The Devil Is A Lie”, пък също е супер странен. Доколкото знам, за да станеш илюминат, трябва да си с потекло или да си някакъв гений. И какво като си говорим празни приказки сега? Важно е да сме здрави и да правим всичко по силите си, за да вървим напред.

Значи, който те обижда на илюминат, всъщност ти прави комплимент?
Явно не съм илюминат – иначе щях да съм на първо място в БГ топ 40 и да ме пускат по The Voice, а ние и двамата се смеем сега. Бяха питали певицата Мона в едно интервю: „Кой построи пирамидите“, и тя беше казала: „Филеца“. 

В края на клипа съм го написал – „талантливи критици няма”. Просто до този извод стигнах.

Иначе по темата за стиловете – аз като слушам Ennio Morricone, задължително ли е да не слушам Tyler The Creator или Evidence? Ако човек прекалено дълго се застои на едно място, проблемът си е в него. Защото това е проблем, но той не го знае.

Това май е редовна реакция – не за първи път се сблъскваш с вълна от неразбиране за някое парче, нали?
О, да. Като пуснахме “My Dick” с The Top Stoppers, беше така. То парчето стана супер на ташак – Wosh от нищото каза в студиото: “Вижте какво си измислихме с Филеца.” Йоко беше донесла две бутилки водка и попърс – записахме го същата вечер в 4 сутринта и едвам дишахме от смях. После го качихме в myspace – още имаше myspace, смятай, и по едно време започнахме да го чуваме от всяка кола. Естествено имаше и такива – „ебати тъпаците, какво пеят за оная си работа”. Направихме двоен албум и всички тия яки пичове, видях колко ценят българската музика – ще ти кажа колко сме продали: продадени са към малко над 1000 бройки от двата диска на албума и бая сме подарили. А албумът е 25 трака на два диска за 10 лева с обложка и всичко.

Какво мислиш за рап сцената у нас в момента?
Не ми харесва как се обясняват някакви хора за новата вълна, защото новата вълна не е чак толкова нова. Трябва да има някакъв филтър все пак, защото аз мога да кажа „старата вълна” и да сложа смъртни врагове на един ред като време и като качество. На BG HIP-HOP AWARDS излязохме с така наречената трета вълна и направо един нямаше общо с друг –  родени сме по-късно, не сме го избирали. Нямам амбиции да си купувам звезда с мое име. Освен това има смисъл, когато нещо след теб остане, а не е актуално само докато ти го актуализираш с присъствие. Ако си  мега математик и си решил всички задачи, но нищо ново не си оставил, а знаеш, че можеш и има как, защо да не го направиш?

Винаги съм вярвал, че рапът не е един стил – продължаваме и ще видим какво ще стане – песни ще има за всички.

Както съм направил това, така следващото ми парче е супер фънки.

Как започна да правиш музика?
Първата ми песен беше 7-и клас, лятото. Записах я в Младост 3, откъдето май почват маса рапъри – много рапърски квартал. С един пич правехме графити, пушехме и правехме парчета. Сега вече не пуша толкова. Май ме прави много по-непродуктивен и за мен е по-рап, отколкото изглежда. Цъкахме с Hip-Hop  eJay – една програма, в която само си ги нареждаш като в пъзел луупчетата. Имахме едно крю, което се казваше Guffaw – като „присмех“. Първите ни по-сериозни песни бяха през 2002 – аз даже бях решил да се отказвам, защото не познавах нито един човек, който слуша рап. Нито един. Имах пънк ска група по това време – казваше се „Скърт“ – от „Скейта Кърти“. Някои от хората, с които карахме тогава, сега са истински дупенца, слушат Trap и минават като 6 лв. на цяло покрай мен, но нека са здрави. Беше ми любимо да карам, но два пъти си измъкнах коляното и спрях.

Доста добри парчета имаш вече в дискографията си: „Едно момиче”, „Ден-два”, „Айде, айде”, „Добър вечер” с Ogi 23… очевидно не си губиш времето. Колко песни общо си записал?
Аз ги броих – в над 100 парчета съм участвал и имам 9 клипа. Само да вметна, че съм на 25. Иначе 14 години пях в Хора на софийските момчета, после 4 години ходих на уроци по китара, помага ти да си отвориш прозореца, а не да парадираш с това, че си ъндърграунд или нещо друго. Аз съм перфекционист – имам една песен „Градусът на виното”, на която музиката е с 12 инструмента и го свирихме 2 седмици, имаше над 400 тейка – без да броим тези от по една секунда запис, три дни подред по 4 – 5 часа само записи, защото исках да е перфектна. В крайна сметка видях, че няма смисъл – първо, не го оценяват, второ, има си чар да е леко криво някой път, да е леко фалшиво, ако щеш.  Иначе мога да свиря по ноти, което е добре.

Да, на повечето рапъри им се налага да се учат в движение.
Научават го впоследствие. Все пак музиката е малко математика. С Ogi 23 се смеехме как хората реагират, като им кажеш: „Ей, тука да ми измислиш едно канто.” „Какво?! Какво да измисля?” Ами как да го кажа – „Дай да измислим някаква подходяща мелодия или нещо, което пасва с тананикане под това изречение” ли? Просто канто. Ако бях майстор нямаше да обяснявам какво да ми подадат – ще кажа: „Искам маламашката.” Това е уред за шпакловка, между другото, като голяма шпатула е. За шамари.

Кое е най-странното място, на което си си чувал песен?
Ей сега ми разправяха, че като са снимали един сериал в доста известен комплекс на Черноморието, пуснали „Айде, айде” – всички за били ръцете горе. Иначе най-запомнящо се беше, като си чух първата песен. Бяхме на рожден ден в заведение и някой беше измолил да пуснат моя песен, която беше записана със скайп микрофон върху инструментал на T-Fresh и се казваше „Ката-строфа”. Мен супер много ме беше страх какво ще кажат, а те всички бяха: „Ебати якото! Това кой го пее?”, и като разбраха, че съм аз: „Братле, продължавай в същия дух!” Хубав спомен ми е.

Ти с какво мислеше да се занимаваш след училище?
Мислех да вляза в софтуерно програмиране. Аз до ден-днешен се кефя на това.

Как се запозна с Wosh MC?
Една песен стана повод за това. „Реален свят” се казва. Как беше стигнал до нея, не знам, но като видях съобщение от Wosh MC – щях да падна. „Абе братле, не те знам кой си, ама ебати текстовете, ебати нещата – айде, кога ще правим песни.” Като се запознахме с Йоко, Стефо й каза: “Tрябва да го вземем при нас. Знаеш ли как пее?” И не искам да ти разказвам цялата история, но си спомням, че й бях изпял някакво страшно парче на ухо. Едно църковнославянско. Да, и такова съм пял. Минах си изпита като цяло. Едно от най-яките неща за мен в музикално отношение е, че направихме групата The Top Stoppers.

А с Ogi 23?
Аз бях ходил сам на техен концерт и ме бяха изкефили много. После видях в едно интервю, че искат да запишат парче с рапър. Разменихме контакти, пратиха ми инструментал. Аз почнах да си мисля текста – 2 часа по-късно им пратих първите рими. Те тримата се оказа, че са заедно – с капс лок получих отговор „ЕБАСИ СИЛАТА!”. В деня на записа слизам по стълбите на „Балкантон” и ми хрумва продължението на припева и парчето беше завършено.

Какво да очакваме от теб като продукция?
Ами както споменах, пускам ново фънки парче в края на месеца. Няма да си правя стил – не искам цял живот да казват: „Той е хип хоп, даунтемпо, клъб” – не, каквото ми е дошло, това съм си направил. Припевът на новото ми парче е „Очите пълни, ръцете празни, гръм и мълнии и чалги мазни”, повлияно от Ъпсурт преди много години с продължение, за да е в тон със съвремието. Също така смятам да пусна компилация „Едно момиче” с по-лирични песни – само с китари, ъндъграунд, ънрилийзд неща, с обложка и един клип бонус на диска. Ще има и доста изненади отново. Не ми се седи на едно място. Който иска, ще го разбере. Работи ми се. Винаги съм бил такъв.

Нещо да забравихме, а много да държиш да си го кажеш?
Балансът е най-важното нещо в живота след здравето. Чувството за хумор и кексът не са за шкафа в кухнята. Благодаря на всички, които стигнаха дотук, и четете между редовете. FNORD.

Чуй какво имат да ти кажат D2.