Нещата от живота

Кога селфито е в реда на нещата и кога е крайно неадекватно от твоя страна да се самоснимаш

Селфито е вид снимка, на която сам си позираш, сам си се снимаш и сам си я харесваш. Може да говорим надълго и нашироко колко позьорско е, но ще излъжем ако не признаем, че всеки в един или друг момент се е самоснимал и се е изкушавал да поглези социалните мрежи с творението си. Факт е обаче, че сякаш камерата винаги те обича, когато го играеш и фотограф, и модел. Никой друг не би имал търпението да чака докато кадър подир кадър препускаш в търсене на най-добрата снимка. Снимката, в която скулите ти са идеални, косата небрежно отвеяна, а очите изкрят доволно от мисълта колко добре изглеждаш. Селфито в най-чистия му вид е едно изкрещяване в лицето на света: „ Хей, виж, колко съм готин/а.”

Колкото и толерантни да сме, има някои случаи, в които гледаме селфита и се чудим къде точно в еволюционното стъпало се объркахме? Същевременно с тях обаче ще предложим и няколко варианта, в който селфито е повече от окей.

СЕЛФИ НА ПОГРЕБЕНИЕ (НЕ)

 
По скалата от 1 до 10, това е твърде, твърде неправилно. Всеки път, когато някой реши да използва #погребение, трябва автоматично да му излиза някакво съобщение, обяснявайки му, че е идиот. Ако се разровиш в интернет, може би ще откриеш блог по темата, където ще си дадеш сметка, че прекалено много млади хора имат нужда от един перманентен интернет бан.

СЕЛФИ ОТ МАРС (ДА)

 
Ако си малък, любопитен робот и си изпратен на друга планета да снимаш и събираш проби, както и да търсиш признаци на настоящ или отминал живот, мога с чиста съвест да квалифицирам селфито ти като напълно приемливо. Кюриосити освен всичко друго е и интернет любимец, чиито подвизи на Марс се следят с вълнение. След като си има Туитър акаунт, съвсем нормално е и да има един куп селфита.  

СЕЛФИ, ДОКАТО СПИШ (НЕ)

 
Това е едно от най-абсурдните селфита, които можеш да сътвориш. То е алогично и една доза тъжно. Също така е пределно ясно, че няма човек от другата страна на камерата, който е решил, че изглеждаш като спяща прелест и се е вдъхновил да увековечи момента. Очевидно е, че сам се снимаш и няма хаштаг на света, който да ти помогне да не изглеждаш откачено.

СЕЛФИ С ИДЕЯ (ДА)

Когато селфито е нещо повече от това да се покажеш колко извънреден си днес, то крайният резултат може да бъде впечатляващ. Мацката на снимката е успяла да съчетае така омразното снимане в огледалото с трансформация в жената котка и колкото и да ни е мъчно, трябва да признаем, че й се е получило.

СЕЛФИ, ДОКАТО ПЛАЧЕШ (НЕ)

Веднъж, докато режех лук, си снимах. Беше ми любопитно колко достоверно изглежда, пък и винаги една ревяща снимка може да намери приложение в ежедневието. Не ми е и минало през ум дори да я качвам някъде, защото нямаше нищо приятно в подпухналите ми червени очи. Обаче други са на обратното мнение. Буквално плачещите за внимание подрастващи намират сополивите снимки за особено успешни, защото генерират трафик, лайкове и псевдо загрижени коментари, което е всъщност и първоначалната идея. В реалността обаче, това е по-фейк и от спящите селфита. Бонус точки, ако спирата ти се размазва от цялата тази емоционалност.

ЖИВОТИНСКО СЕЛФИ (ДА)

 
Дори и дразнещ феномен като селфито става awwwwwwwww-фактор, ако е направен от усмихнат ленивец. Кадрите на небрежно снимащи се котета и кучета се срещат все по-често и липсата на буйни вафли в косите и патешки муцунки на техните фотоси е свежа глътка разнообразие. Нормално е този вид снимане да засегне и тях, все пак някои от най-посещаваните инстаграм акаунти са именно на животни, а пък инстаграм и селфи вървят ръка за ръка.

СЕЛФИ С БАБА ТИ И ДЯДО ТИ (НЕ)

 
Моментът, в който вкараш родителите на родителите ти в селфи картината е моментът, в който трябва да отидеш с изправени ръце в ъгъла и да коленичиш върху замразени грахчета. Разбирам, че има някаква особена гордост да покажеш на света колко е яка баба ти, като я накараш да нацупи джуки с теб в банята, но това автоматично те закръгля на пълен идиот. Достатъчно зле е, че ти се излагаш пред света, не ти трябва да излагаш и тях. И без това те може би са единствените хора, които сляпо се гордеят с теб и вярват, че ще стане човек от теб.

За финал искам да се отбележи, че селфитата не са толкова черни, колкото ги изкарват. Те могат да бъдат и просто снимка на банда усмихнати индивиди, никой от които не иска да е зад обектива. В крайна сметка винаги съм се дразнила, когато ме няма в общите снимки. Едно селфи значително стеснява опциите за бекграунд, но пък побира всички усмивки и не лишава никого от правото му да съществува в кадъра.