Канадски подход от Mackenzie Duncan
Когато един графичен дизайнер залитне по фотографията...
Макензи се отличавал като креативно хлапе – рисувал и обезателно създавал хаос. Баща му снимал, но обект на интереса му рядко били хора, а модната фотография ни най-малко не го вълнувала. В гимназията Макензи започнал сериозно да посещава часове по рисуване и да се интересува от скулптура. След това учи графичен дизайн, което продължило да го държи в среда, където фотографията е приоритет.
Що се отнася до техниката, най-често снима с Canon, но за по-специални проекти използва Mamiya. За осветлението предпочита Speedotron.
Всеки от тези три кадъра е част от различен едиториал. Взети заедно, те очертават вкуса и колкото и да е абстрактно – стила ми на работа.
Споделя, че е отворен към всевъзможни идеи за локации, като често се изненадва колко добри снимки могат да се получат на места, които на пръв поглед нямат особен потенциал. "Това е част от предизвикателството да симулираш желана реалност", казва Макензи. Смята, че в студиото всичко се свежда до това, което може да извади от модела, без околната среда да има особена роля или значение за снимката. Именно връзката между него и модела определя като най-важна, когато става дума за портрети.
Канадецът не е от тези, които планират отдалече, предпочита да оставя нещата да се случват от само себе си и на място. Това е начинът му на живот и работа, макар да крие своите рискове. Прави го, защото вярва, че ако просто оставиш нещата да следват естествения си ход – винаги намираш, това което търсиш, или то те намира.
В контраст с изящните кадри на Макензи са тези на нюйоркчанина Ник Рей Маккан – секс, воайорство и хипстърия.