Нещата от живота

Градският транспорт е зона, в която лъсват всякакви човешки недостатъци и безумни навици

Градският транспорт е естествена среда за много откачени индивиди. Или това е вярно или пък на хората просто им става нещо, като се качат на превозно средство. Започват да се държат подозрително ирационално. Няма друго обяснение защо костюмиран мъж на средна възраст би си извадил кутия с мусака и с наслада обядвал в пълното метро. Или пък защо млада майка би гледала с апатия как детето й фанатично ближе мръсните прозорци. Но ако приемем, че са единичен случаи на опасно къркорещ от глад корем и безмерна умора, то има някои досадници, които просто сякаш винаги са там и които могат да те изкарат извън нерви за нула време. Аз като един странстващ индивид, който пътува от Младост до Люлин всеки ден по два пъти се смятам за един вид експерт по дразнещите пътници.

ТЕЗИ, КОИТО ПОСТОЯННО ПРАВЯТ НЕЩО С УСТАТА СИ

Няма нищо по-побъркващо от това спокойно да си четеш книга и до теб да седне някой, който с цялото упорство на света се мъчи да си извади заклещена в зъба му семка от грозде. Сещате се за онзи съскащ звук, който се получава, когато се опитваш чрез вакуум с езика да измъкнеш парченца обяд от кътниците си. Знаете и колко подлудяващо отвратителен е и как има способността да накара всичките косми да настръхнат в синхрон.
Или пък хора, които не са им стигнали няколко десетилетия, за да се научат, че дъвка се дъвче със затворена уста. Да не говорим, че има и индивиди, които просто си примляскват на всеки 3 секудни без никаква видима и обоснована причина. Обикновенно устните им са лепкави и мляскането е доста звучно. От друга страна съм забеляза, че тези хора почти никога нямат представа, че са така истерично дразнещи и понякога дори не се усещат, така че за щастлие, ако решите да ги гледате втренчено и продължително право в очите и устата след няколко момента може и и да престанат. Също винаги може да смените мястото си или да ги помолите да престанат да джвакат.

ТЕЗИ, КОИТО ПРОСТО НЕ ГИ СВЪРТА НА ЕДНО МЯСТО

Миналата седмица седях до един господин, който изобщо без да преувеличавам си търкаше и чистеше очилата от спирка Мусагеница до Университета. Това са има няма към 8 минути усилено шаване и леко, но непрестанно побутване с лакът. След няколко спирки се отказах от четенето си и с любопитство гледах как старателно забърсва всеки милиметър от безценните си очила. Стигнах до извода, че или е някакъв вманичен чистофайник или просто не го свърта на едно място. Мога да го сравня с някои баби, които в момента, в които седнат в публичния транспорт и започват да им се случват редица събития, които неизменно довеждат до крайна суматоха. Започва се с невинна на пръв поглед мисъл, че много им се яде лукче. След няколко минутно търсене и ровичкане из дебрите на огромната чанта, намират шумкащия пакет и засмукват доволно. Веднага след това решават, че и вода им се пие и ритуалът с прераваняето на чантата се повтаря. Обикновено след това от целия този труд им става горещо и започват да се въртят трескаво в сваляне на шумната си шуба. Ефектът е, че евентуално някакъв шал или пликче пада на пода и с пръхтене то трябва да се вдигне и отново някак да се побере в чантата. Точно тогава контролата идва и сепнатата пътничка трябва бързо да намери картата си, която разбира се след всички перипетии е най-дълбоко на дъното. Решава се, че няма как да се намери портмонето, освен ако не се направи системно и бързо преподреждане на всички вещи в чантата. Картата е намерена, контролата бързва да се отдалечи от сценката, а всички шалчета, торбички с лукчета, червила и кремове против напукани пети вече са навън и чакат да бъдат подредени внимателно обратно. В точно този момент превозното средство достига заветната спирка на слизане и с епично вайкане, бабата загребва всичко и се втурва навън.
Някои хора просто не могат по никакъв начин да си седят с прибрани колене и лакти и спокойно да си блеят през прозореца, а на тях все нещо подобно им се случва. За жалост освен състрадателно да се усмихваш няма какво да направиш.

ТЕЗИ, КОИТО ПОХАПВАТ И ПИЙВАТ

Третата група досадници е на вечно гладни и жадните. Обикновено тези, които си носят ядене за изпът не се притесняват да си донесат най-миризливата манджа, умирисвайки по този начин всички останали пътници с аромат на кебапчийница. Няма какво да се лъжем малко хора се хранят културно и прилично и неизменното хрупане и белене на слънчоглед е част от пътешествието с градски транспорт. Не е нужно да си супер невъзпитан обаче, за да притесниш хората около теб. Аз лично се ужасявам дори ако до мен застане човек, който без зла умисъл си е взел чаша горещо кафе на път за работа. Знам си дупките из София, знам си и как карат шофьорите, за да съм силно подозрителна и предпазлива около  хора с напитки, особено горещи, чиито остатъчни петна изискват дълбоко накисване.
 

ТЕЗИ, КОИТО СА МНОГО ШУМНИ

Всички сме били тийнчета с жажда за непрестанно внимание, които викат и се смеят гръмогласно в автобусите. Бутахме се, сваляхме се, кискахме се и изобщо бяхме нетърпимо досадни. Но ако за тях хормоналното торнадо е някакъв вид извинение, то няма никакво извинение за порасналите, уж житейско мъдри възрастни, който просто не млъкват и товарят всички останали с безкончената си какафония. Дали ще прекараш цялото си пътуване в разговори по телефона, ще си надуеш музика от слушалките или ще се караш с момченцето, което не ти прави място да седнеш е едно и също. Адски натоварваш и предизвикваш пориви на агресия в повечето пътуващи.

 

ТЕЗИ, КОИТО НЕ ЗНАЯТ КАК ДА СЕ ПОЗИЦИОНИРАТ

 
Става въпрос за хората, които винаги „слизат на следващата спирка” само че не съвсем и кацват до вратата, непоколебимо отказвайки да се набутат навътре. Или пък тези, които сядат винаги от външната страна на двойна седалка. Изобщо всички, които развалят хармонията на местостоене в превозните средства. Те нагло вирват глави и упорито се застопоряват на местата си нехаещи за блъскашите се хора около тях. Обиновено те получват доста повече лакъти в ребрата и чанти в лицето от другите пътници. Разбирам, че понякога ужасът да не си изпуснеш спирката е водещ лайтмотив, но чрез комуникация и по-добро планиране всеки може да бъде примерен пътник.

Независимо с какво пътуваш, трамвай, тролей, автобус или метро, градският транспорт е място, което ще остави спомени у всекиго и е социална среда, в която се срещат всякакви разнообразни култури.

И ако си мислиш, че градският транспорт е странен, виж и едни от най-нелепите места, на които може да попаднеш в Интернет.