Винтидж автомобили с невъзможен за останалия свят срок на годност, разпадащи се сгради, борещи се с живота измъчени хора, лишени от предимствата на прогреса. Зад добре познатите на света образи от Куба има друг, невидим за външни наблюдатели социален пласт от влиятелни хора. За да се добере до него обаче, на фотографа Майкъл Дуек му се налага да навлезе в няколко farandulas, тесни приятелски кръгове, които се преплитат като тези на олимпийския флаг. Един модел излиза с фотограф, който е приятел на музикант, чиято песен е избрана от кинорежисьор за филм с актьор, който обожава работата на артист, който използва модела за модел, е съвсем реален сценарий, свидетелстващ за философията и модус операнди на случващото се в Хавана. Само доброто владеене на тайните социални кодове може да ти даде достъп до място, в което външни хора рядко са допускани.

Парите в наличност не винаги са задължителен елемент, за да си част от този стил на живот над средното ниво. Социалните връзки са по-важни от политиката, социалния статус, богатството и дори расата.

"Най-важното в Куба е, че всеки е свързан. Не можем да разчитаме на интернет да разберем какво става, защото нямаме интернет, поне не и повечето хора.

Така че говорим и говорим. Ако имаш нужда от нещо или искаш да узнаеш нещо, просто питаш и после то някак си става. Налага ти се да живееш ден за ден, най-вече защото нямаш представа какво ще стане утре", обяснява Яри Батайе, служителка в областта на туризма. 

Резултатът от неочакваната фото сесия в Хавана може да се види в книгата Habana Libre, която Damiani издаде. Майкъл Дуек улавя тайния живот на креативния елит на Острова на свободата. Всъщност отдавна вече знаем, че свобода е относително понятие, чиито реални измерения често зависят от коя страна на стената или завесата се намираш. Оттам и двусмисленото заглавие, което почти се припокрива с прочутия коктейл от ром и кола. Само че един куба либре в случая е хавана либре. В този микс откриваме скритото общество на Куба – артисти, модели, режисьори, музиканти, писатели, уловени в динамика по средата между оживяването и успеха. Те са привилегированата класа в едно общество без класи. Провокативна визуална разходка в черно-бяло из света на хората, които диктуват творческата атмосфера на карибския остров.

Всички герои на Дуек са национално, а понякога и международно признати. Най-полемични вероятно са синовете на Фидел Кастро и Че Гевара, които никога преди това не са били снимани. Те са фотографи, които подобно на останалите участници в книгата споделят своите идеи в интервюта за Уилям Уестбрук. Баща ми е артист с думите. Много добри думи. Той чете всичко и притежава таланта да забележи някой малък проблем и да предскаже, че един ден той ще стане голям. Все едно е способен да гледа в една кристална топка и да вижда бъдещето.

"Знам, че идеята за Куба в САЩ е като за една диаболична страна. Представят ни като държава с много проблеми, но ако дойдете в Куба, ще осъзнаете, че световната преса не казва цялата история. Ако беше така, щях да повярвам, че всеки американец носи каубойска шапка и пистолет. Има някои неща, които Щатите имат, а ние нямаме. Но от друга страна ние имаме някои неща, които те нямат", твърди Алекс Кастро. Членовете на farandulas се движат флуидно в тези иначе стриктно контролирани кръгове. Тези кубинци са космополитни, елегантни и изтънчени. Те притежават коли и паспорти в страна, в която да се пътува е толкова трудно, че клони към невъзможното.

Те са социалисти, които обаче щяха да са изгубени без западния пазар, на който да продават творбите си. Те са достойнството на кубинската култура.

"Куба е като спящ крокодил в топлото море. По-скоро важен, отколкото опасен. Не толкова заспал, колкото човек обикновено си представя", твърдят авторите на Habana Libre.

И дори когато светът не знае особено много за кубинците, кубинците знаят доста повече за света. "Кубинските жени са с карибски характер, кръвта ни е гореща. Обичаме салсата, танците и купоните. Но жените тук са далеч от идеята за порното и не се опитват да провокират. Така че за работата си като артист се вдъхновявам не от кубинските жени, а по-скоро от Мадона, Лейди Гага и Мерилин Монро", пояснява Рейчъл Валдес, модел и артист. Някои от хората, които говорят за изданието, показват известна критичност към ситуацията в Куба, като например студентът по кино Хавиер Лабрадор:

"Днес Куба е като бетон. Нищо не се е променило и нищо няма изглед да се промени. Но ние младите сме поколението на промяната. Това е нашата отговорност. Ние трябва да бъдем гласът, когато всичко се промени.

Да си кубинец и артист в сегашния момент е страхотно. Нашата реалност е, че имаме много реалности и много противоречия, които ни дават възможности да творим. Можем да ходим на музеи безплатно. Киното е две песос, което е нищо. Ние имаме богата култура, но сме бедни. Поредното противоречие. Да не бъдат оставени хората да пътуват навън е грешка, която продължаваме да плащаме".

Други са по-разгорещени привърженици на комунистическите идеали. Действително, когато се казваш Камило Гевара и си син на легендарния Че Гевара, това вероятно е най-малкото, което можеш да направиш: "След революцията Куба създаде училища по танци, скулптура, музика, театър – те бяха символите, които казваха, че културата е най-добрият начин да бъдеш свободен. Социалната трансформация в Куба даде възможност на най-бедния човек да завърши медицина или музика. Моята история е тук, аз съм роден тук, но независимо от това се чувствам част от целия свят. Истина е обаче, че дори заредените с комунистически патос лозунги, на които хората от по-развитите страни отдавна бяха започнали да гледат доста надменно, под натиска на модерните следващи една след друга световни кризи и съответното обедняване на широки социални кръгове взеха все по-често да се връщат. Все пак трябва да признаем, че PMM (Por mejor mundo или За по-добър свят) в крайна сметка звучи доста добре."

Ако да си на вълна Куба ти е харесало, прочети статията на Ивайло Стоименов, които намери 5 добри страни и 5 кусура на страната.