Нещата от живота

Френската целувка и френският маникюр може наистина да са родени под Айфеловата кула, но има неща, които французите са присвоили оттук-оттам

Франция е страна с особена романтична аура. Нейната песен е шансон, жената – мадмоазел, шапката – боне, а обитателите – създания с красиви шалчета, тънки талии и едно малко натрапчиво превъзходство в очите. Те ти обясняват на перфектен английски, как нищо не ти разбират и продължават забързаното си, наситено с кроасани всекидневие. Или поне аз така си мисля. Французите са дали много на света, като аз лично възторжено им благодаря за френската целувка и за френския булдог. Едно от тези неща обаче не е съвсем френско. И докато усилено човъркам френския си маникюр от поминалата седмица си давам сметка, че доста неща, които гордо се пъчат с клеймото „френски” всъщност са заеми от някоя друга държава.

THE (FRENCH) BELGIUM FRIES
В България пържените картофки са два вида – със и без сирене. В англоговорящите страни обаче ги наричат Френч Фрайс. Белгия далеч не е съгласна с този термин и от години се води горещ диспут коя точно е родината на така обичаните от всички пържени картофи. Най-популярната теория е, че през Първата световна война, американски и английски войници опитали от вкусната манджичка на френскоговорящи братя по оръжие. Толкова си и знаят, те не направили разлика между французи и белгийци, и започнали да наричат картофите френски. Този термин придобил голяма популярност след войната и грешката станала непоправима.

В днешно време милиони души по света си поръчват френч фрайс заедно с Биг Мак-а си, а белгийците гледат навъсено всеки турист позволил си да употреби термина на тяхна земя и не се свенят да му разкажат горната история.

THE (FRENCH) ROMAN TOAST
Мисля, че ако трябва да се върнем в детските си години има няколко закуски, които изкристализират веднага в главите ни. Това са закуските, които се приготвяха най-вече в неделя или по празници, когато многообичаните ни, вечно заети родители се виждаха с малко повече свободно време, достатъчно за ни поглезят. За мен това са палачинките и пържените филийки.

Замиришеше ли ми на пържени филийски се превърщах в пъргаво и приветливо ранобудно дете, което си беше нетипично, защото и до ден днешен не съм на "ти" с ранното ставане.

На английски тази мечтана закуска се нарича френч тоуст. Много туристи се изненадват, когато посещавайки Франция откриват, че малко хотели и ресторанти изобщо предлагат прословутите пържени филийки. Напротив, местните предпочитат кроасани с кафе. Също така там те изобщо не се казват френски тоустове, ами pain perdu или загубен хляб. Френските семейства нямат навика да приготвят това така калорично изкушение.

Произходът на пържените филийки всъщност може да се проследи до много преди Франция изобщо да е съществувала. Има данни, че първо римляните са приготвяли тази рецепта. И това е логично предвид, че не става дума за невероятно сложно ястие, ами за поостарял, втвърдил се хляб, накиснат в мляко и яйца, и запържен в мазнина. Много народи са ценили дотолкова хляба, че да бъдат креативни, за да не се налага да го хвърлят щом поостарее. През годините пържените филийки са се срещали в рецептите и като германски и испански тоуст, от което става ясно, че почти всяка европейска страна ги присвоява под една или друга форма. Названието "френски" най-вероятно се е утвърдило от френските имигранти в Америка.

THE (FRENCH) ENGLISH BULLDOG
Стане ли въпрос за кучета във Франция, повечето хора си мислят за пудели. Или поне за някоя грациозна, изящна порода, с благородна осанка и лека походка. Определено не и за извънземно прасе с ушите на Батман. Френският булдог е малко, грозновато по прекрасен начин създание, което грухти и сумти много повече отколкото лае. Порода, която няма нищо френско във външния си вид. Тя всъщност няма нищо френско, освен името. Идват от Великобритания, където много умни хора решили, че на шивачките на дантела ще им минава по-приятно времето, ако си имат компаньони.

Затова решили да умалят булдога, кръстосвайки го с териери и мопсове, като така получат мини булдог с прекрасен характер и безусловна любов.

По време на индустриалната революция, много от тези работнички се върнали във Франция, като донесели със себе си и любимците си. Французите бързо оценили качествата на породата и започнали усилено да ги развъждат. Малкото грозниче днес се казва френски булдог и е неразделен част от много семейства.

И без тези три неща обаче Франция си е страна с дълбоки традиции, интересни обичаи и малки трикчета в ежедневието, които се харесват от много чужденци. Абсолютна класика си е да си нарежеш сиренца с грозде, да си сипеш хубаво вино и да втрещиш петъчните гости с изящно поднесени жабешки бутчета.

Виж едно видео, в което Париж се изправя срещу Ню Йорк. Кое си избираш?