Можем ли да живеем на други планети?

Арт симулация на шансовете ни за живот на другите планети от Слънчевата система

Много често чувате другите и дори хващате себе си да казвате, че не ви се живее на тази планета. Но нямате идея какъв късмет имате, че сте се родили тук (и изобщо че сте се родили, ако трябва да подходим будистки към въпроса). Защото на другите планети просто няма живот. Художникът Николай Лам с помощта на астробиолога Мерилин Браунинг Вогъл изобразява Ню Йорк, ако се намираше на другите планети от нашата Слънчева система.

Първата снимка е артистично изображение на Ню Йорк на Земята – зелени паркове, лазурно море, мързеливо разцепвано от някоя друга лодка, безгрижно синьо небе, лятно спокойствие. (Внимание, не е истинско изображение, тъй като зад Статуята на свободата се намира Ню Джърси, а не Манхатън).

Меркурий
Да започнем обаче от най-близката до Слънцето планета – Меркурий. Атмосферата на планетата е изградена от тънък слой водород, хелий, кислород и частици от други елементи. Поради близостта до звездата повърхността е постоянно облъчвана от слънчева радиация, която отблъсква атмосферата нагоре и създава бляскава мъгла в горния атмосферен слой. Няма да оцелеете заради вулканичния прах и убийствената (буквално) жега.

Венера
Тук парниковият ефект създава гъста мъгла от въглероден диоксид. Така температурата се вдига до градуси, които стопяват стоманата. Облаците от сярна киселина създават жълтеникава мъгла и най-вероятно дъжд. Те блокират слънчевата светлина и карат сградите на Ню Йорк да ръждясват. Макар и на повърхността да няма шанс за живот, горният атмосферен слой наподобява този на Земята.

Марс
Червената планета има студена обвивка от въглероден диоксид, която е 100 пъти по-тънка от земната. Липсата на атмосфера създава големи трудности за закрепянето на каквито и да е обекти на повърхността, а и много трудно ще се доберем, тъй като парашутите не вършат работа. Но дори и да намерите как да стоите закрепени, силната оксидация ще засили ръждясването на сградите и Статуята на свободата.

Юпитер
Юпитер е газов гигант с гъста атмосфера, изградена основно от компресиран водород и хелий. Всъщност планетата няма твърда обвивка, макар че гравитационната сила превръща газовете в течна и дори полутвърда форма (подобно на разтопен метал). Ню Йорк не би съществувал, но ако случайно виси във въздуха като някакъв облачен град на 100 км височина, облаците от амоняк и сяра биха стопили всеки метал. На картинката обаче виждаме, че паркът стои зелен. Уточняваме, че е единствено артистичен подход. Без кислород знаете, че дърветата не съществуват. Както и ние.

Сатурн
Атмосферата на Сатурн е подобна като тази на Юпитер, затова отново залагаме на факта, че Ню Йорк плава някъде във въздуха на магически облак. Тук обаче откриваме облаци от амонячен лед и частици от въглеводород, носещи се из атмосферата. Отново като на Юпитер и тук бурите са ужасни, раждат се от нищото и създават нечовешки вихрушки. Тц, и тук не става.

Уран
Леденият гигант има атмосфера от водород и хелий с метанови облаци, които виждате в горната част на изображението. Създават страхотен зеленикавосин нюанс на небето, но непрестанните ветрове, съизмерими с най-тежките урагани на Земята, ще отвеят града на парчета.

Нептун
Последната планета в Слънчевата система (извиняваме се на феновете на Плутон) е най-студеното и мрачно място след Перник, което можете да откриете в близките 5 милиарда километра. Атмосферата е изградена от водород, хелий и всевъзможни ледени късове от вода и амоняк. Студът и ветровете биха срутили Ню Йорк за отрицателно време.

Изводът е, че на Земята си е най-добре. Просто трябва да гледате малко по-позитивно на нещата.