Нещата от живота

Барманите са защитен вид, за онези по душа се носят градски легенди

Ръцете им са по-бързи от мислите ти и докато кажеш „едно от моето”, те вече са го сипали. "Четат" движенията ти още от входа и са лекарите, които се справят с лошото ти настроение. Чашата ти е потенциометър за настроение. Тяхната усмивка е островът, на които искаш да избягаш след работа. Смятат на ум и имат картотека на вкусовете ти, да, говоря за барманите.

Истинските, не онези с очила зад бара и високо самочувствие след първото си направено фрапе или мляко с какао. Добрите бармани са артисти и за тях сцената започва от ъгъла на бара, на които истинското ти „аз” обича да пие Абсент и да псува правителството или националния по футбол. За тях ръцете са покани за още пиене, билетите се късат накрая с ризите. Обичат работата си и това им личи с всеки жест, в които пръстите им докосват течност и това променя вкуса на живота ти или поне на този, които усещаш в бара. Емоционални профайлъри, които карат дори перманентно надутите жени да се усмихват и да мечтаят за аромата на барманската мансарда рано сутрин.

Истинският барман е културен и знае границата на предлагането и нахалството, винаги усеща кога си дошъл, за да не си сам и кога искаш просто питие, докато гледаш как животът и клиентите в бара се движат с една скорост. Много хора не правят разлика между барман и бюфетчик. Докато вторият само налива ракии и мастики зад „бара” на кварталната кръчма, барманът изнася представление на хора, които дори не предполагат колко е трудно да слушаш хиляди истории, докато правиш коктейли и в същото време флиртуваш с няколко жени едновременно, без никоя от тях да се сърди на другите.

 

Барът е социално прастранство, където влизаш с покана за вкусовите си рецептори. Столът до теб е за непознатата, която няма как да остане такава след второто перно за теб и третия Космополитън за нея. Собственик на завод или автомонтьор, за човека с напитките няма значение, за вас също, на бара всички са равни. Разпускаш с флирт, питие или разговор, всичко зависи от момента, настроението или скоростта на питиетата. Работата на бармана винаги започва по тъмно, а светлините на бара чертаят пътеката към всички жадни души, дошли "само за едно малко" и неусетно потънали в паралелния свят, в който техните проблеми са намерили решение.

Майната му на времето, винаги има време за още едно. За тях времето е течно. Винаги знаят кога да спрат и да ти извикат такси, умеят да пазят тайни. Те са съвременните психиатри, съществуват в реалност, в която на никого не му се прибира вкъщи. В онзи свят всички на бара са красиви и секси, карат те да бъдеш смел.

И въпреки тежкия като кантонерски чук махмурлук, ти се връщаш всеки петък там, на онова място, където хората се усмихват без причина и течностите знаят маршрута до личната ти нирвана. След работа барманът изпращат последните и посреща изгрева. Вече не помни тайните ти, мечтае за топъл душ и аромата на прегръдката й. Именно тя изтрива всички истории и предложения за секс. Ланголиерите са изморени. Новите истории ще чакат на бара още тази вечер. Барът е само плоскост и от човека зад него зависи дали реалността ще се пречупи през ъгъла на пълната ти чаша, докато течността кара сетивата ти да мечтаят за глупости.