Нещата от живота

Дали е изкуство (art, kunst, arte)или умение (skill, compétences, geschick,abilità) все още спорят отделните философски школи... в главата ми.

Определено способността да спиш и да се възползваш от всичките произхождащи от това облаги е компонент на хубавия живот.

Всички знаем как „утрото е по-мъдро от вечерта” и това е така не по някаква причина свише, ами защото често нещо, което ни се е струвало умно или окончателно на предишния ден, след като сме преспали, вече е еволюирало в по-добра алтернатива или просто е било отхвърлено като тъпа идея. Причината това да ни се случва е, че малко преди, по време на и непосредствено след сън съзнанието си щъка необезпокоявано. От евристични бариери, евклидови пространства, здрава логика или всичко, което наричаме трезв разум, а всъщност често ни пречи да стигнем до най-доброто решение.

На всеки сигурно му се е случвало да се учуди колко добро хрумване му е дошло покрай съня, за което не е подозирал, докато си е блъскал будно главата, и също така на всеки му се е случвало да го забрави в процеса на събуждане. Затова мъдри хора дават съвет (който 100 пъти съм си казвал, че ще спазвам, но не го правя) да си държиш тефтерче и химикалка на нощното шкафче и да си записваш щуротиите, които ти хрумват в полусъница – нищо чудно от тях да излезе нещо ценно и току виж си променил света или поне своя свят.
От гледна точка на науката големите глави все още спорят каква е еволюционната нужда от това да проспиваш 1/3 от живота си и дали може да се живее без сън, а отделни хора-феномени се справят и така – като виетнамският фермер Тай Нгок, който не е спал от 35 години насам.

Надмогвайки обаче концепцията за съня като загуба на време, наложена от свръхамбициозната корпоративна култура или от предшестващото я земеделско общество, ставащо с изгрева на слънцето, бих ви предложил една строго ненаучна и крайно неизчерпателна класификация на видовете сън.

ИМПЕРАТИВЕН

Към този тип спадат случаите, когато очичките се затварят, образите в телевизора се размиват и главата клюмва небрежно настрани. Поставен си в положение без право на избор.
Да, можеш да мръднеш до кухнята и да си направиш едно кафе, ако ситуацията го изисква, но в общия случай, щом си си вкъщи и четеш или гледаш нещо, няма да е драма, ако просто дадеш на организма това, от което той ти показва ясно, че се нуждае.
Ако ли пък имаш да завършваш някаква работа или да учиш за изпит, тогава на помощ идва въпросната напитка, за чието разпространение по нашите земи трябва да сме благодарни на често неприятната ни по други поводи ислямска цивилизация.
Далеч по-сериозна беда е, когато „императивният” сън те сполети на публично място – примерно конференция/семинар/тийм билдинг, особено на сутринта по време на отегчителните изказвания на официалното откриване на събитието, след като предната вечер вече си го открил неформално, но всеотдайно и напоително…
Или пък, не дай си Боже, на волана на колата!

ДОБРОВОЛЕН

Като интелектуално зряла личност, вече преодоляла детския принцип в яслата „А бе, кво ще им ям и ще спя на тия, бе!”, взимаш осъзнато решение относно нуждата да подремнеш.
Лесно е да се каже, трудно е да се направи.
За това свидетелстват хилядите кликания в живота на човек за refresh на „Входящи” в мейла или на началната страница на Facebook – все едно, че в 3 през нощта всеки момент ще получиш жизнено важна информация, която се изтрива с настъпване на утрото…
Или пък стотиците „още само едно малко” или „айде да минем да видим за всеки случай в другия бар дали още няма неква игра”.

СПОДЕЛЕН

Няма нищо общо с това да се събудиш и да разкажеш съня си на някого.
Става въпрос за случаите, когато споделяш леглото си с другарче.
Наскоро четох за т. нар. „сексомния” – състояние, от което страдали (?) много мъже по света. При него Той Я обладавал къде полу-, къде напълно насън, а после можело и да не си спомня. Измъчените от тази сексомния партньорки пък се оплакват пред „авторитетното” издание „Daily Mail” (за това ще стане дума и малко по-долу) как отчаяно се опитвали да Го избутат в другия край на леглото, барем спре да ги тормози.
Нещо не ми се връзва обаче. Не че се хваля, ама като горд собственик на сексомния хич не страдам от нея, ами й се радвам. Мисля, че няма нищо по-хубаво и сплотяващо за една връзка от това да усещаш допира на кожата на любимия човек и още в сънено състояние съвсем естествено да се пристъпи към правене на любов. Даже и това да е наричаният неромантично от един приятел „сутрешен секс на вълните на лошия дъх”!
Дори и да се загуби някой час от оскъдния сън преди ранно ставане на работа, освобождаването на хормони на щастието на химическо ниво и радостното чувство на психологическо са далеч по-силен фактор за хубавия ви ден.
 

THE SUN

Не че има връзка с останалата част от текста, ама съм сигурен, че огромна част от потребителите на вестници у нас си мислят, че името на английския еталон на този тип тоалетна хартия с мастило се превежда като „сън”, а не като „слънце”.
Има логика в крайна сметка – така или иначе достоверността и важността за обществото на голяма част от публикациите на таблоидите и в Англия, и у нас, са все едно техните автори са написали първото нещо, което си спомнят, че са сънували.
 

ТВОРЧЕСКИ

Митологията и по-амбициозната й сестра – религията, наричат тези сънища „пророчески”. Един куп герои в Библията и другите системи за обяснение на света намират просветление в съня си.
Рационалното разясняване на тези прозрения е в началото на статията (четвъртият абзац) и ако задълбаем още малко в тази посока, ключовото понятие е „алфа вълни” – честотата, на която работи човешкият мозък в една от фазите на съня, когато сънуваме най-интересни сънища и абстрактното мислене е в разцвета си. Мозъкът ни преминава в алфа и когато медитираме, а също така много често и когато сме пияни. В тези три състояния сме способни да направим асоциативни връзки, невидими и за самите нас, когато сме будни/трезви.
Голяма част от тази продукция не става за нищо, но пък друга граничи с гениалността – било в изкуството и литературата, било в решението на съвсем практични проблеми.

СЪНЯТ КАТО СВОБОДА И СОЦИАЛЕН СТАТУС

„Ти ставай, Ваньо, лентьо, стига!
Небето – ето го червено,
че вече слънцето се дига,
добитъкът те гладен чака!”
Това е нерадостната участ на селското семейство в поемата „Градушка” на Пейо Яворов. При това всеки ден – няма събота, няма неделя.
Не звучи привлекателно, нали! Градският труженик обикновено става с една идея по-късно и разполага с уикенд, но като цяло принципът е същият – с кафе или без, се гмуркаш в задръстването и додрапваш до офиса, който е твоята нива.
А в 7-8 сутринта никъде не се случва нищо кой знае колко интригуващо и забележително (за разлика от 2-3 през нощта например).
И освен ако не си решил да си буден по това време по други причини (например спорт, преди да е станало горещо) или пък не си си легнал още, крайно неприятно е да ти се налага да ставаш.
Спането до късно заема водещо място в списъка на малките удоволствия – компоненти на качествения живот, наред с други явления като дългия горещ душ или създаването на впечатление у околните за голяма ангажираност.
Сънят до-колкото-си-искаш е бил, е и ще бъде триумф на човешкия дух, въпрос на свобода и социален статус!