Женското тяло – между здравословното тегло и утвърдения идеал

За борбата, която всяка жена води поне веднъж в живота си

Представи си за момент Marylin Monroe с 25кг по-слаба. А как ли би изглеждала Beyoncé без запазената си марка? Ако тези жени бяха skinny, само защото индустрията го налага, те никога нямаше да бъдат иконите, които са днес. Но е трудно да отстояваш на идеалите си, когато списанията и телевизията ти повтарят, че те са грешни. За едни, женското тяло винаги е било обект за възхищение, а за други – работен проект. Медиите постоянно ни внушават, че колкото по-слаби сме, толкова по-добре изглеждаме. Дизайнерите и фотошоп много успешно лансират един идеализиран образ на стройни женски фигури, без излишен грам мазнина по тях, а когато някой топмодел споделя как се поддържа във форма, стандартният отговор е, че яде всичко, просто има много добри гени и добър метаболизъм.

Е, как ние, простосмъртните жени, да не развием комплекси? Не знам за вас, но сравнено с тях, аз само поглеждам сладолед и вече съм качила половин килограм. Нека бъдем честни, ако Сара Джесика Паркър беше 20кг по-тежка, никой нямаше да я направи Кари Брадшоу и да я произнесе за модна икона. Факт. Никой не иска да гледа филми с хора, които не отговарят на противно на всякаква логика наложилия се съвременен идеал.

Твърди се, че прототипът се появява през 60-те в лицето на Twiggy Lawson – британски модел, известен за size zero фигурата си. Twiggy е първият модел, който успява да превърне визията си в бизнес от световен мащаб, а последователките ѝ мъчително се опитват да наподобят на идола си. Анорексията и булимията отдвана са част от ежедневието в модния бизнес, а оттам се пренасят и в живота на все повече млади момичета, които не са наясно с фаталните последици на тези заболявания. Мотивацията им да отслабнат им пречи да видят сериозността на проблема, а ако близките им не успеят да им помогнат навреме, тя става причина за тяхната смърт.

Така е било и в случая на Isabelle Caro, френският модел, който стана световноизвестен с шокиращото си тяло. Страдаща от анорексия от 13-годишна възраст, Isabelle умира на 28, защото организмът ѝ, отслабен от дългогодишната борба, отказал след пневмония. Малко преди да умре, моделът позира за кампанията „No Anorexia“, с което се надявала да спести на други момичета тежката ѝ съдба. Въпреки че плакатите бяха забранени в няколко страни, индустрията реагира на провокацията и в Италия се спря ангажирането на прекалено слаби модели.

Но това като че ли не е достатъчно. Всяка година моделите на Victoria’s Secret изглеждат по-слаби от предишната, като отдавна не е тайна, че преди ежегодното им шоу се подлагат на драстични диети. Адриана Лима например спира да яде твърди храни седмица преди шоуто, а 24 часа преди да излезе на подиума, не приема дори течности. Сякаш представата за модел с тегло под нормата толкова силно се е запечатала в съзнанието на обществото, че е невъзможно да отстъпи място за друг идеал.

И въпреки това има и хора като Kate Upton. Тя стана известна с по-женствената си фигура и видеото, заснето от Terry Richardson, в което моделът танцува по оскъден бански. Kate дълго време беше изложена на остра критика и обидни коментари в резултат на нетипичното за бранша здравословно тегло, но това не ѝ пречи да краси кориците на Sports Illustrated, Vogue и Vanity Fair. По повече от веднъж.

Напоследък се забелязва едва доловима промяна в индустрията. Модели като Kate намериха мястото си по кориците на списанията, а тази година за първи път в историята на New York Fashion Week дизайнерка на plus size дрехи беше поканена да представи моделите си. Може би медиите постепенно започнаха да пренасочват вниманието на хората към по-реални форми. Още е рано да се каже дали size zero някой ден ще бъде заклеймено като прекалено слабо, но определено е добър знак, че жени като Beyonce, Kate Upton и Kelly Brook преуспяват не въпреки, а именно благодарение на естествените си женствени извивки.