Нещата от живота

Познаваш творчеството му, влюбен си в ,,Спасителя в ръжта''. Виж дали няма да научиш още нещо за Селинджър

Студено декемврийско утро. Ню Йорк само изглежда притихнал под заскрежения хлад на зимата. По улицата крачи младеж с нахлупен наобратно идиотски каскет. Подминава ни, без да обели дума, защото просто не е в настроение. Няма настроение и да се обади по телефона, затова ще пропусне кабината на ъгъла. Още не е избягал на запад, но изглежда сякаш мислено се е затворил в тая проклета колиба, до която допуска единствено онези, които вършат само истински неща. Другите нямат право да го посещават. Може и да искаме да разберем повече за миналото му – кои са родителите му, как е израснал, но цялата тази история му се струва толкова отегчителна, че няма смисъл да я разказва. Намира смисъл само в едно – мечтата да стои на ръба на проклетата бездна и да спасява децата, засили се към нея. Почти сигурно е, че се казва Холдън Колфийлд, но със същия успех би могъл да бъде и Джеръм Селинджър – тези две момчета страшно много си приличат, сякаш през целия си живот са копирали едно от друго или нещо такова.

Работата е там, че единият винаги ще остане на шестнайсет, другият живя до деветдесет и една.

Вероятно Колфийлд също като Селинджър е смятал, че няма нищо толкова интересно в собствената му история, за да я разказва пред публиката. Едно от нещата, които знаем със сигурност за Джеръм Селинджър, е, че не знаем много или че знаем точно толкова, колкото има смисъл. Всичко останало е в страниците на малкото на брой, но забележителни произведения и ако има нещо неизяснено, по-добре да ги прочетем отново, вместо да продължаваме да ровичкаме в миналото и настоящето с глупавите си въпроси. Въпреки че не дава интервюта, забранява издаването на първата биография за себе си и остава разочарован от екранизацията на единствения разказ, който позволява да бъде филмиран („Чичо Уигли от Кънектикът“), общото усещане и у читатели, и у критика е, че героите и случките в творбите на Селинджър са вдъхновени от личната му история.

Вероятно е така, а може би просто ни се иска героите на Селинджър да съществуват и в реалността, защото е някак  успокоително да знаем, че някъде, дори на другия край на света, има някой, който мечтае да ни спаси.

Ако да бъде спасител в ръжта е било мечта не само на Холдън, но и на Джеръм, то той без съмнение я е изпълнил, защото думите му продължават да ни спасяват от безсмислието на често заобикалящата ни плява. Нерядко можем да срещнем сред описанията на прозата на Селинджър определения като “меланхолична”, “депресивна”, “без сюжет, а само герои, които претърпяват някакъв бърнаут”, но истината е, че персонажите на Селинджър могат да ти станат толкова близки, че да се влюбиш в тях, стига да те уловят в правилния момент и когато не се притесняваш да ги слушаш, защото не се страхуваш, че може малко да те натъжат.

През целия си живот авторът на “Спасителят в ръжта” дава само едно пълно интервю, и то за гимназиалната страница в местния вестник на Ню Хемпшир. Авторът на интервюто и редакцията се споразумяват зад гърба на Селинджър и публикуват по-голям материал на предна страница във вестника, което разгневява писателя. Не е трудно да си представим как след това седи в креслото си в дневната, скрит зад високите огради на дома си и забулен в облак цигарен дим, отказващ да разговаря, защото вече няма настроение.

Въпреки това ще остане един от най-великите американски писатели. Не защото е създал творби, които са отвели критиката или защото е спечелил редица награди, а защото ни показа красотата на тъгата и смисъла в това да се бунтуваш срещу всичко, което те заобикаля, включително и срещу самия себе си.

Ако искаш да “поговориш” с героите на родения през 1919 г. в Ню Йорк автор, освен “Спасителят в ръжта” някои от най-известните му произведения са публикувани в сборниците “Три ранни разказа”, “Девет разказа”, “Семейство Глас”. През 2017 пък излезе и филмът “Бунтовник в ръжта” (Rebel in the Rye), който проследява историята зад написването на “Спасителят в ръжта”. В ролята на Селинджър влиза Никълъс Холт, а Кевин Спейси играе Уит Бърнет – преподавател от Университета в Колумбия и редактор на списание Story, в което разказ на младия писател – “Младежи”, е публикуван за първи път. 

Прочети нещо ново за Йоана Буковска.

Гласувай за любимото си място в града и спечели много награди.

Последвай ни в инстаграм.