Музите са една на милиони. Затова понякога се е налагало няколко велики хора на изкуството да черпят вдъхновение от една и съща жена. Това са историите на пет музи и техните гении.

Има жени, които носят необяснима енергия. Те живеят от докосването до гения и в замяна му дават живот. Наричат ги музи. Историята помни много случаи, в които велики мъже се борят за една и съща муза. Спечелилият я печели всичко. Загубилият я загива. Какви са тези жени? Какво у тях вдъхновява мъжете? Защо музите са по-малко от гениите?

ГАЛА – МЕЖДУ ПОЛ ЕЛЮАР И САЛВАДОР ДАЛИ

Лена Дяконова била обикновено, сиво, болнаво момиче, родено в Казан през 1894 г. Изпратена в швейцарски санаториум за профилактика на туберкулоза, тя срещнала болния поет Еужен Гриндел. Влюбили се. Лена си измислила името Гала (празник, тържество), а на него подарила Пол Елюар. Постепенно Гала започнала да подлудява Пол – тя носела къси оголващи краката поли и ходела без чорапи, а той по цели нощи посвещавал на това стихове. Била изискано неприлична и много смела, какво по-възбуждащо за един сюрреалист! Въпреки принудителната им раздяла, те се срещнали отново, за да се оженят. Когато Пол я представил на майка си, жената възкликнала: Господи, тя прилича на мишка; баща му обаче не бил чак толкова сигурен. Гала и Пол се оженили сред много вино и еротични стихове. Родила се Сесил, която определено не била нито желана, нито обичана. Второто дете имало по-голям късмет, то изобщо не успяло да се роди. Подарила дъщеря си на родителите на Пол, Гала се отдала на изкуство и секс. Тя общувала само с гении. Посредствеността не я вълнувала. В дома им преспивали най-красивите мъже в Париж, тя правела секс с гостите си и Пол знаел, той често участвал в това. Готов да направи всичко за нея, дори безобразното, той бил талантлив и безумен, защото тя го искала талантлив и безумен. Но все още бил млад поет, известен повече покрай атрактивната си жена. Това не правело Гала щастлива.

Тя търсела. В момент на отчаяние среща Дали – по-млад, красив, безумен и отвратително гениален. Изглеждал луд, но по това време в Европа лудостта била модерна. Дали мигновено се влюбил в Гала. Тя имала некрасиво, почти мъжко лице, мускулесто тяло и плоски гърди. Така изглеждали телата в картините на Салвадор. Той срещнал мечтата си. Полудял от желание, тази нощ за първи път правил любов. Гала влязла в главата и в живота му завинаги. Аз я обичам повече от баща си, повече от майка си, повече от Пикасо. И даже повече от парите – написал Дали на Федерико Гарсия Лорка.

Гала не оставяла Дали да си отдъхне нито за миг. Това е най-плодотворния период на твореца. Сетивата му са търсещи, отворени, приемащи предизвикателства. Ставал все по-известен, а светът все повече намразвал неговата Гала. Жълтата преса с удоволствие разказвала за поредната й пластична операция и за следващата й изневяра. Гала отново се хвърлила да търси таланти. Дали приемал изневерите й. Отнасял се с нея като с богиня. Вярвал, че тя е неговият загубен близнак от детството. Живял седем години повече от Гала, но след нейната смърт не нарисувал нито една картина.

УНА – МЕЖДУ СЕЛИНДЖЪР И ЧАПЛИН

Уна О'Нийл, дъщерята на известния драматург Юджийн О'Нийл, заминава за Холивуд, за да опита вкуса на артистичната кариера, още преди да навърши 18. Тя е изключително красива, с впечатляващ чар. Там се среща с Чаплин. Чарли е на 54 г., има три брака зад гърба си, а в този момент го съдят за бащинство. По същото време Уна е нежно ухажвана от младия писател Селинджър. Любовните му писма до нея все още се пазят в тайна, но най-вероятно са едни от най-красивите обяснения на душата, написани някога. Той е бил много и безнадеждно влюбен в нея. Заминава войник и пътищата им се разделят. Уна е ухажвана и от 26-годишния режисьор Орсън Уелс. По време на първата им среща той хваща дланта й и гадае по нея. Линията на любовта води към по-възрастен мъж. Един ден Орсън разбира, че Уна ще се среща с Чаплин, и предсказва какво ще се случи. Тя ще бъде съкровището на златотърсача от Треска за злато.

Чарли не държи особено да се срещне с Уна. Имайки предвид стила на творбите на баща й, очаква тя да прилича на скучна сепия. Но все пак приема поканата на агента й. В спомените си Чарли пише, че мигновено е поразен от лъчезарна красота, самотен чар и толкова привлекателни доброта и нежност. А тя среща късния Чаплин – изключителния беловлас синеок аристократ, който с годините е заместил самомнителния комик, специалист по млади момичета. Това е двустранно привличане, на което никой не може и не смята да устои. Тя става негова четвърта съпруга. Какво би станало със Селинджър, ако Уна беше останала с него?! Никога няма да разберем.

Уна избира Чаплин и сянката. Те заживяват в Швейцария. Тя ражда и отглежда осемте им деца. Ако бях срещнал Уна или друго момиче като нея в самото начало на живота си, аз, разбира се, не бих имал проблеми с жените – пише Чаплин, – Цял живот съм я чакал без да зная. Това, разбира се, не може да бъде сигурно. А още по-малко вероятно е да срещне друго момиче като нея.

Съпругата на Уилям Сароян – Каръл Маркъс Сароян, е била близка на Уна. Един от разговорите с тяхна обща приятелка е звучал така:

– Тази сутрин получих писмо от Уна…
– Аз също…
– Тогава значи знаеш, че пак чакат дете…
– Е, така и предполагах. Винаги очаквам това.
– Този Чарли извади голям късмет!
– Естествено, Уна би била чудесна съпруга на всеки мъж!
– Глупости… Уна става само за гении…

Дъщеря на талант и съпруга на гений, Уна е закърмена с усещането за изключителност. Обаятелна, интелигентна, благородна, тя става една от най-обичаните героини на своето време. Тя е прекрасна майка и вярна съпруга. Винаги е до Чаплин. Когато се е налагало, е била и счетоводител, и костюмер, и лекар. Уна живее 14 години след смъртта на Чарли. Въпреки алкохола и младите любовници, тя никога не успява да открие онова, което е намирала в Скитника. Когато разбира, че е болна от рак, признава, че смъртта не я плаши, защото само тя може отново да я събере с Чарли.

МАРА БЕЛЧЕВА  – МЕЖДУ ПЕНЧО СЛАВЕЙКОВ И ФЕРДИНАНД

Изящна като статуетка, красива и нежна, фина и елегантна, тя губи съпруга си Христо Белчев на 23-годишна възраст. По непотвърдени данни атентатът, в който той загива, е направен, за да може Фердинанд да получи това, което иска – нея. Настина се сдобива с ръката й. Но като гипсова отливка. Държи я на нощното си шкафче и често я гали и целува.

Родена през 1868 г. в Севлиево, тя завършва средно образование в Търново, следва във висш девически институт във Виена и се превръща в най-добрата партия в Русе. Всички се надпреварват да сгодяват синовете си за нея.

Руса, синеока, с добро възпитание, отлично образование и поетичен талант. Ръката й печели завършилият политически и икономически науки в Париж Христо Белчев, бъдещ министър на финансите в кабинета на Стамболов. Княз Фердинанд започва да преследва красивата чужда съпруга. Положението е деликатно. Тя не може нито да приеме, нито да откаже това внимание. Но чисто по женски успява да запази благоразположението му, без да навреди на брака си. След смъртта на съпруга си тя заминава да учи във Виена. Когато се връща, среща Пенчо Славейков на литературно четене. Той е изтощен от нещастни любови, когато Някой му изпраща Мара. За него тя е откритие. Едни от най-красивите любовни еротични писма в българската литература са написани от Пенчо до Мара. В тях той я нарича детко. Тя е негова муза, сродна душа, любовница, редактор. Само тя разбирала кое е наистина характерното, интересното и модерното в творчеството на Пенчо – това, с което той и до днес остава в българската литература. Живеят в Люцерн, Хофлу, Горат, Гьошенен, Андермат, Лугано, Рим, Флоренция. Славейков умира в малкото градче Брунате.. След смъртта на поета Мара Белчева се връща в България и става милосърдна сестра и учителка по време на Междусъюзническата война. Въпреки благодеянията на Фердинанд някогашната красавица умира в нищета.

ЖОРЖ САНД – МЕЖДУ АЛФРЕД ДЬО МЮСЕ И ШОПЕН

Амандин Люси Дюпен е отгледана от своята атеистична баба в едно имение на 250 км от Париж. След нещастен брак и две деца тя се развежда, сменя името си с мъжкото Жорж Санд, облича се в мъжки дрехи, пуши пури, намира млади любовници, защитава скандални схващания и започва писателската си кариера.

Тя е дребна, мургава, с едри черти на лицето. Чарлс Дикенс твърди, че прилича на акушерка на кралицата. Но нейната интелигентност и жизненост я правят привлекателно чувствена. Тя се движи безшумно, говори без жестове, мълчалива е, съсредоточена, замечтана.

Всичките й връзки са с известни и по-млади от нея мъже (и може би жени). С писателя Проспер Мериме било по-скоро грешка, но Алфред дьо Мюсе създал най-хубавото си произведение – Изповед на сина на века, именно благодарение на Жорж Санд. Бурната им връзка, съпроводена от скандали, предателства, изневери, разриви, рязане и изпращане на коси, дава храна на страстна кореспондеция – една от най-красивите, писани на френски. Следва: Фредерик Шопен. Композитор, туберкулозен аристократ, пушач на опиум, няколко години по-млад. При първата им среща Шопен възкликва: Колко грозна е тази жена. Наистина ли е жена? – но Жорж Санд е очарована от нежната му външност и романтичното звучене на музиката му. След шест месеца композиторът е лудо влюбен в писателката. Тяхната връзка трае 14 години. Поради крехкото му здраве през цялото време Санд се грижи за Фредерик като за дете. Един от най-вълнуващите епизоди в живота им била една бурна и мизерна зима в Майорка. Санд и Шопен се установили в живописния, но ужасно студен манастир Валдемоса, където Шопен чакал цели три седмици да му доставят пиано. Там създал своите велики Прелюдии. Шопен трябва да се слуша, докато се чете Жорж Санд, за да се види колко невъзможна е била връзката им всъщност. Той е бил нежната душа, тя – силната. Той – жената, тя – мъжът. Имал е затворен и деликатен характер, тя била скандална и действала със замах.

Всички трайни приятелства на романтичната феминистка са с творци – гравьорът Александър Мансо, художникът Шарл Маршал, Александър Дюма – баща, Гюстав Флобер, голяма слабост й е бил виртуозният пианист Лист. Пушейки пури, тя обича да стои на колене до пианото, докато той свири.

"Обичах като артист, като жена, сестра, майка, баба и като поет, признава Санд. Винаги бях съвършено искрена."

ПАТИ БОЙД – МЕЖДУ ДЖОРДЖ ХАРИСЪН И ЕРИК КЛЕПТЪН

Пати Бойд е фотомодел на 18 години, когато среща нашумелия Джордж Харисън. За разлика от почти целия свят, тя не е луда по него – просто изчаква да получи автографа му за своя приятелка. Джордж я харесва, държи се предизвикателно с нея, хваща я, започва да я целува. Тя му удря шамар. Това е една от най-хубавите сцени в живота им. Другата версия за тяхната първа среща е, че по време на снимките на Нощ след тежък ден, в който Пати е статистка, Джордж сяда до нея и я кани на среща, тя отказва. Кани я втори път и под натиска на приятелките си, тя приема. Все едно каква е истината, но е интересно, че докато огромна част от света преследва Джордж, той се заема с това да преследва Пати.

Женят се. Те са 20-годишни, влюбени, летящи. Джордж създава за нея една от най-хубавите песни на Бийтълс – Something. Животът им се развива по начин близък до този на повечето музиканти по това време – купони, алкохол, мантри, медитации, хашиш. Постепенно губят връзката си, отдалечават се един от друг, тя престава да е така зареждаща за него. Тогава се появява Ерик Клептън – приятел на Джордж. Той вижда Пати с очите на жадния за вдъхновение талант. Влюбва се в нея и не може да направи нищо против това. Опитва се да живее с други жени, после – с няколко други жени едновременно, дори със сестрата на Пати, която е не по-малко красива. Но след всяка връзка се връща към своята любима. Постепенно, докато Джордж я губи, Ерик я печели. Пътят им един към друг е много драматичен, изпълнен с болка и копнеж. Накрая, след всички любовни думи, осуетени срещи и чувство за вина, Пати става негова законна муза. Още две от най-красивите любовни песни, създавани някога – Layla и Wonderful tonight, са вдъхновени от Пати. Постепенно обаче след много дрога и купони и с Клептън се загубват по пътя си един към друг. В биографията си, Пати признава, че няма по-скучна роля в живота от това да си нечия муза.

Музите са рядък вид създания. Всяка муза, осъзнала ролята си, излиза от нея. Единственият начин някой да е муза, е да не подозира това. Да мине през живота на гения с лекотата, създадена от неговото въображение.

Музата няма характерни черти и особености. Трудно може да се открие нещо общо между решителната Гала и нежната Уна, между мъжествената Жорж Санд и изящната Мара Белчева. Нито грозотата, нито красотата е характерна черта на музата. Някои са свенливи, други – предизвикателни. Някои музи нямат деца, други не искат да имат, а трети имат по 8. Някои са прекрасни, други – ужасни майки. Някои са егоисти, други – себераздаващи се и жертвоготовни.

Единствената истинска особеност на музите – тази, по която могат да бъдат разпознати, е във влудяващото желание на талантливите хора към тях. Гениите имат сетива, с които откриват тяхната особена енергия. И ги желаят. Нещо повече – воюват до смърт за тях. Пол Елюар, загубил музата си в битка с Дали, се хвърля не към която и да е красива жена, а към друга мечтана от всички – Мария Бенц (Нюш), и се жени за нея. Тя е вдъхновявала Пикасо, Ман Рей, Рене Магрит и Хуан Миро. Мъжете, докоснали се веднъж до муза, не могат да се чувстват завършени с прекрасна жена, те винаги търсят изключителната. Музите влизат под кожата на творците, превръщат се за тях в кислород, вода и храна. Салвадор Дали не рисува нито една картина след смъртта на Гала. Вече няма кой да забрави сандвича му с камамбер на слънце и той да се разтече, а от тази гледка да се роди образът на топящия се часовник. Или може би спрял да рисува, защото е нямало на кого да покаже картините си. 

Когато музата ти си отиде, светът опустява. Смисълът изчезва. Никой не е по-празен от творец, чиято муза е мъртва.

Основната задача на музите е да присъстват. Все едно какво правят. Да отглеждат деца или да пишат книги, няма значение. Коя заслуга на Жорж Санд е по-значима? Това, че е писала феминизирани за времето си романи или това, че е вдъхновила Прелюдите на Шопен? Аз се радвам, че е била близо до Шопен в онзи мразовит замък.

Гениите имат нужда от музи. Имат и сетива за тях. Но какво кара музите да са близо до гениите? Как те ги откриват? Общата среда, в която се движат, не може да е обяснението. Общата среда е поводът да срещнеш някого, но не е причината да го докоснеш.

Талантливите хора са странни. Това привлича вниманието. Дали посрещнал Гала за първи път в дома си с курешки по лицето и главата. По време на парти Клептън стои в ъгъла на стаята, затворен и мълчалив, въпреки че е на върха на всички класации. Чаплин е легенда с лоша репутация, какво по-изкусително за всяко 18-годишно момиче!

Музите от своя страна несъзнателно търсят таланта. Опиянението от общуването с гений е незабравимо усещане. Уна е свикнала да се докосва до таланта на баща си ежедневно. Гала е понасяла единствено талантливите. Изпратила един свой любовник на кастинг при Фелини. Режисьорът не го одобрил и Гала завинаги изхвърлила момчето от леглото си и ума си. Музите могат да приемат дори грубостта, изневярата, изтощаващите тревоги на своя любим, но за тях няма по-голям грях от бездарието. Те могат да бъдат влюбени само в гения. В създаването. И въпреки че Пати Бойд се оплаква от скуката да си муза, всъщност тя знае, че играе Приятеля на Бог за малко на земята. Повечето момичета мечтаели до смърт за един автограф от Джордж Харисън и Ерик Клептън, а тя ги имала в прегръдките си, повечето жени припадали, само когато ги поздравят по радиото с Wonderful tonight, а тя е вдъхновила песента.

Музите са по-малко от гениите. Вярвам, че няма музи за всички. Дори Висоцки се оплаква, че при него музата дошла за малко, а при Пушкин останала да живее. Не че някой му вярва.

Как може да се улови муза? Музите могат само да се приласкават. Те не са обслужващ персонал. Те са богини с мисия. Ограбват и дават. Поощряват и измъчват. Съсипват и възраждат.