Очи в очи с театъра: Дарин Ангелов
Завършваме поредицата с един млад и твърде симпатичен актьор
Диляна Флорентин
През 2018 на културния български пазар можеш да си прибереш в еко торбата и качествени продукти, и „фастфуд“ предложения. Най-непринуден и непредвидим не само технически, но и по емоционални причини остава театърът. Любимият театър днес е едновременно лесноразбираем, но и оставя послевкус, кара душата да се бунтува, да разисква теми, за да може и когато се прибереш вкъщи след постановката, преди да заспиш, да помислиш отново върху сюжета и след две-три седмици, когато изхвърляш старите билети от портфейла си, отново да се усмихнеш широко или да се просълзиш, както при финалните аплодисменти.
Нерядко решаваш и да не ги изхвърлиш, а да ги колекционираш някъде там, на топло…
По-малко от две седмици ни делят от магичната Нощ на театрите 2018. На 17 ноември едновременно 11 европейски държави ще бъдат част от чудото на театралното изкуство, а сцената ще се превърне в основна арена за дискусии и ще събере по едно и също време всички, които я обичат.
ПОСЛАНИЕТО НА ТАЗГОДИШНОТО ИЗДАНИЕ НА НАЙ-МАЩАБНАТА ТЕАТРАЛНА ИНИЦИАТИВА В БЪЛГАРИЯ Е „ОЧИ В ОЧИ С ТЕАТЪРА“.
А събитията обхващат цялата страна. Нощ на театрите 2018 е част от Програма „Културен календар“ на Столична община и се осъществява с любезната подкрепа на Министерство на културата на Република България и Съюза на артистите в България. Международен партньор на инициативата е Асоциация „Европейска нощ на театъра“.
Как ще прекара Нощ на театрите Дарин Ангелов ще видиш в блица ни:
Ти си:
Дарин Ангелов
Ако животът ти не беше сцена, би бил:
скучен.
Най-големият ти гаф по време на представление:
През 2004 г. в Младежкия театър играхме „Амадеус“. Още не беше завършен ремонтът на сегашния театър и ползвахме сцената на студентския дом. Беше невероятно добро представление и от щастие, че го изиграхме така добре на поклоните не прецених, че сцената е по-къса. Поклоних се… тръгнах назад с подобаваща енергия… и сцената свърши. Под мен имаше само около метър и половина дупка и се оказах по дупе на земята с разпрани гащи. Нямаше как да се измъкна и стоях там около 15 минути докато стихнат аплодисментите и публиката си тръгне.
Заглавието на коя постановка описва най-добре живота ти сега:
„Животът е прекрасен“
Любимият ти сценичен партньор е:
брат ми –Деян Ангелов.
Какво правиш,ако не се получи магията на сцената , ако не избухне енергията ?
Карам до антракта и след това пак паля фитила.
Илюстрация: Теодор Лозанов
Колко често ти се случва да си в ситуацията to be or not to be?
Всеки ден.
Костюмът на кого от героите ти най-трудно сваляш от себе си:
„Страхотни момчета“ – там съм гол J
Колко често играеш извън сцената?
Остава и извън сцената да заиграя JВ живота не играя!
В съвременната култура би променил:
Защо да я променям?Всяка култура е адекватна за времето си. Важно е културата, която аз съм създал, да е достатъчно заразителна.
Театърът е за: всички.
Какво ще гледаш в Нощта на театрите 2018?
Набелязал съм няколко събития. Много искам да гледам „Макбет“ на NTLiveи поне едно от няколкото представления на @лма @лтер в Софийския университет. Няма да пропусна – дори ще се включа като участник, в откритото студио LiveCam, което ще се излъчва на живо на 17 ноември от 11 до 17 ч. във фейсбук страницата на Нощта. Интересен ми е и документалният филм „Един час театър“ в Дома на киното. Дано успея да намеря време за всичко в този своеобразен „маршрут“, който съм си начертал.
Виж какво ни каза за нощта на театрите Рая Пеева.